Фестивалната Враца
Националният фестивал на малките камерни форми във Враца има и предимството, и недостатъка да се провежда всяка година. Това го прави заложник на амбицията да бъде гледан като епикриза на здравословното състояние на театъра ни в момента. И да е повод за тежки тревожни заключения. Другото изкушение е всяка година да се стискат палци да се случи голямото откритие и да бъде обговорено по достойнство. Е, тази година си позволявам селекция, която да не отиде в нито една от тези две крайности.
Нека да е театър – оня, който се бори всяка вечер да привлече своя публика. Бедничък в усилието си да догонва развлекателните изкушения, но пък и със скрити оръжия.
Скромен е откъм внушителни тълкувания на съвременността – вероятно поради „прекипяване” и пренареждане в режисьорските поколения. Затова и значителната част от избраните представленията са правени от актьори. Добро или лошо е това? Със сигурност нещо се губи от пълнотата на интерпретацията. Но това „направи си сам” (често под формата - създай текст, направи го в своя театър, за своите актьори) може да даде и добри резултати. В тези представления има риск да се натъкнете на капаните на вехти актьорски хватки, но и на възможността да се срещнете със силни изпълнения. Струва ми се, че в този афиш има няколко такива - на актриси, въодушевени от усещането за творческа зрялост. Има и от онази привлекателна театрална особеност - страстта да се прави театър в ансамбъл. Пукнатините по спектаклите да ги впишем към греховете на актьорската режисура…
Театърът домакин е подготвил и гостуваща програма предимно от балканския регион, в която погледът се заковава върху имената на драматургични светила, че дори и нобелови лауреати. Каквато и да е интерпретацията, текстовете все ще „тежат на мястото си”. Затова си позволих да предложа за фестивала афиш, съставен от силна драматургия. Дори ако искате – реверанс към големите открития на този фестивал – „Великденско вино” в постановка на самия автор (пак „направи си сам” и повод да се говори защо този текст се появява отново и отново и все могат да се чуят още теми в него). Класическата пиеса на Сартр „При закрити врати”, изиграна достатъчно булевардно, за да не звучи скучно дълбокомислено. Заради драматургичната филигранност си позволявам да предложа във фестивала отново да се играе пиеса на Мартин Макдона. Двете съвременни пиеси - „Канкун” и „Фрида”, са камък, който може да заточи, но и да изтъпи острието на спектакъла. Заради тези текстове отхвърлих сантименталните мотиви да се „даде едно рамо” на нова българска драматургия, която, уви, звучи прекалено плоско, наивно и едногласно в спектаклите. Да, многогласието – спектакълът на Мариус Куркински – това трябва да сложи високата летва на фестивала във Враца. А пък и всичките останали заглавия от афиша могат да бъдат обобщени с фразата от „Български разкази” „Де да зная, мале, грешен ли съм…”
Явор Койнаков
Селекционер за 22 издание на Националния фестивал на малките театрални форми Враца 2011
Селекционираните български спектакли:
„Кралицата Майка” от М. Сантанели, режисьор Валентин Ганев, Театър 199;
„При закрити врати” от Ж.-П. Сартр, режисьор Христофор Недков, ДТ-Стара Загора;
„Кралицата на красотата от малкия град” от М. Макдона, режисьор Йосиф Сърчаджиев, Общински театър „Възраждане” -София;
„Великденско вино” от К. Илиев, режисьор Константин Илиев, ДКТ-Пазарджик;
„Канкун” от Ж. Галсеран, режисьор Бина Харалампиева, копродукция на ДТ-Пловдив и МГТ „Зад канала”;
„Фрида” от С. Домазет, режисьор Веселин Димов, Младежки театър;
„Български разкази” по А. Каралийчев, народни приказки и предания, режисьор Мариус Куркински, копродукция на ДТ-Пловдив и продуцентска къща „Артишок”;
Освен тези спектакли, в състезателната програма влизат два спектакъла на театъра-домакин:
„Изгубени в звездите” от С. Злотников, режисьор Борислав Чакринов;
„Столовете” от Й. Йонеско, режисьор Люпчо Георгиевски, копродукция на ДКТ-Враца и Малък драмски театър – Битоля, Македония.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
