Светът на съзнанието и мечтата
Андрей Даниел. Неща, места и хора. Изд. „Захари Стоянов”, С. 2011
Винаги, когато посещавам изложби на Андрей, имам чувството, че съм обладан от разкошен магизъм, чиито наелектризирани теми – предизвикателни и впечатляващо стилизирани, са съсредоточени около намерението му да бъде артист и около връзките му, в качеството му на артист, с хората, живота и предметите. При това, с присъствието на завидна лична култура. И с винаги наложената престижна представа за себе си. Картините му всеки път са зашеметяващ конгломерат от представи – въздействащи с яркото драматизиране на живописното пространство, с художествените комбинации около тълкуваните предмети, с фотографската фикция на живописта, със смесването на исторически препратки, с образи, извикани от паметта, или сцени, видени само от вътрешното око. И с тази си щедрост ни помага да се възхитим на неща, които не познаваме или с които сме привикнали. Дава ни на заем очите си, за да им се насладим.
През 90-те години повечето от художниците се хвърляха масово в абстрактни импровизации и композиции, мислейки, че по този начин изразяват свободата си - или по-скоро да покажат, че са били съпричастни към онова, което дълго време е било табу. Андрей не пожела да промени начина си на рисуване, защото смяташе, че е прав. Той винаги е бил човек, потопен в живота.
И се втурна в огромна работа. „Изкуството се нуждае от нещо огромно”, е казал Дидро. А „огромното нещо” означава да излезеш от нормите. Това протича както на нивото на знанието, където се постигат необикновени синтези, така и в областта на психологията, където можеш да се разровиш и разкрепостиш духа си. Всичко това Андрей, както говорят поредните му изложби, е извършил старателно и последователно в своята живопис. И е стигнал до съзнанието, че трябва, че е време да го обясни. Впрочем, както сам твърди, той го е обяснявал десетки пъти, но устно, което, според него, „не може да се смята за доказателство” и затова решава да пропише. Именно там, на хартията, се вписват най-ясно чувствата, там придобива плътност мисълта и проблясват светкавиците на интелигентността, които в тази необикновена книга се оказват повече от разточителни.
И веднага след забавния тон на предговора с вмъкнатия каламбур, че даже хора, които не четат, са почнали да пишат, че, видите ли, и самият той не е писател, разказаните истории, срещи и спомени с множествата въпроси, плътността на преживяното, причудливите арабески на въображението, аристократичната ирония и внимателното изграждане на монолитния изследователски поглед са приключения на духа, поел пътя към собствената си същност. Особената оптика на писането му наистина удивлява. Словото му притежава синтетична способност, присъща на мисълта му.
Още в необичайния спомен за пътуването си до Израел, необичаен, защото става дума за пътуване на шестгодишен хлапак (впрочем, аз точно от тази му възраст го познавам), се налагат състояния на интензивна емоционалност. Впечатлителен хлапак, върху който се стоварва „водопад от цивилизовани и природни чудеса”, които му създават усета, че му предстои да живее „в един огромен и безкрайно интересен свят”. Този спомен не е случаен, защото е първичното пробуждане в него на фантазьора, тоест, неизменната прелюдия към осъществяването му като художник. И по-нататък младежките му приключения из Полша, където авангардните настроения в онези години бяха достигнали до най-висок праг на възбудимост. Вълнуващият разказ за изложбата му в Лондон, еуфоричните гледки, които го обгръщат отвсякъде като „огромни колажни композиции” в пътните му бележки из Индия, Египет и Истанбул, смирените преклонения пред знаменитите му кумири Вера Недкова и Иван Ненов и великолепните миниатюри в края на книгата са нещо като прекосяване на себе си, като вик на личността на кръстопът сред масовата психодрама на това наше прокълнато време. В тази книга словото запазва правата си, ала картините неизбежно го преследват и двете повече не могат да се разделят или, по-точно, се превръщат в транспозиция на едното в другото. До този момент Андрей много е търсел и протестирал, отричал и откривал. Сега иска да узнае и сподели наученото. Какво е това – облог или равносметка? Това тръгване към вътрешния свят, за да достигне до вътрешния свят на съзнанието и мечтата! Всичко е толкова съблазнително. Прочетете обезателно тази книга.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
