400 културни прояви годишно водели до слепота
Лекция „Културният календар на късния социализъм” в рамките на програмата Advanced Academia на Центъра за академични изследвания в София и с подкрепата на фондация “Америка за България”, на Stifterverband für die Deutsche Wissenschaft и на фондация Fritz Thyssen.
Лектор – проф. Иван Еленков, Софийски университет „Св. Климент Охридски”
5 април, Американски център на Столична библиотека
В докладна записка до секретариата на Централния комитет на комунистическата партия на 20 февруари 1981 г. председателката на Комитета за култура Людмила Живкова отбелязва, че всяка година у нас се организират около 400 културни прояви – фестивали, изложби, тържества, чествания, отбелязвания на годишнини, конкурси, състезания и други, като „техният брой е твърде голям за мащабите на нашата страна, а продължителността на повечето е нецелесъобразна; количеството в множество случаи е взело връх над качеството, което отслабва соционално-естетическата ефективност на редица прояви и в крайна сметка води до слепота, обезличаване на културния живот в страната. Не на последно място изпъква и въпросът за твърде големите, вече трудно поносими, финансови разходи.”
Тази записка бе цитирана от проф. Иван Еленков по време на откритата му лекция на тема „Културният календар на късния социализъм”. Тя бе своеобразна проекция на разработката „Труд и отдих. Въведение в историята на идеологическото конструиране на всекидневие през епохата на комунизма в България”, която бе представена на читателите ни в бр. 35 от 15 октомври 2010 със заглавието „Как са си отдъхвали работниците”.
В случая с културния календар на късния социализъм интересното е, че той се появява, за да отрази съкращаването на годишните културни прояви от 400 на 84. Документите на Комитета за култура препоръчват, „без да се спира инициативата на окръжните партийни комитети и съответните съвети за култура, издръжката на организираните от тях събития да се поемат на собствена отговорност; да бъдат с комплексно-синтетичен характер; да се провеждат в интервал не по-малък от 3 години; изключително през почивните дни и с участието на ограничен брой състави и зрителски колективи.”
Еленков подчерта, че в цялата обширна документация, която е проучил, няма данни за публиката. По думите му културният календар, който се появява в резултат на мерките, за които настояват от Комитета за култура, не е правен за публика, защото той само е своеобразна регулация на съществуващата високопоставена съсловна система от различни творчески и професионални съюзи.
Еленков цитира и обобщен доклад за изпълнението на плана на държавното обединение „Театър” за 1984 г. В него директорът на обединението Димитрина Гюрова пише: „През последните години системата „театър – зрител” е подложена на силна деформация. За това има обективни фактори, но действителните причини са много по-дълбоки. Театрите са все още пасивни наблюдатели на очевидния процес на отлив на посетители и в повечето случаи се примиряват и приспособяват към него, вместо да му противодействат. При организирането на представленията се работи главно с тези, които ги купуват – т.е. финансират – а не с тези, за които са предназначени. С точни данни не разполагаме, но едва ли посещението на каса представлява повече от 20% от общия брой зрители. (...) Силно развитата система на организирани посещения – най-вече откупки, осигурява изпълнението на финансовите планове, но зрителят е престанал сам да търси театър и чака да го поканят с билет, който той обикновено не плаща. При откупки зрителите винаги се отчитат по броя на билетите, предоставени на съответната организация, а не по реалните посещения.”
Този цитат даде повод на модератора на дискусията проф. Георги Каприев да коментира, че документите, проучени от Еленков, разрушават мита, че отливът на театрални посетители е започнал през 90-те години.
Друг интересен факт, изнесен от Еленков, бе регистрираната през 80-те години нова публика сред градското население на страната, сред хора с образование, с постоянни и сравнително високи доходи и със свободно време, прекарвано най-често в заведенията за обществено хранене. Домогването от страна на Комитета за култура до тази нова публика променя смисъла на понятието масови музикални жанрове и отваря много нова работа на секретариата му, както и на Съюза на композиторите и на музикалните дейци, а не на последно място и на оперативните поделения, които трябва да следят за разрасналата се нелегална звукозаписна индустрия, посочи Еленков. Във връзка с тази публика се провежда и заседание на секретариата на Комитета за култура „по някои наболели проблеми на интонационната среда и музикално артистичната програма в заведенията за обществено хранене”. Тогава, разказа Еленков, били съобщени поименно имената и адресите на лицата, които притежавали десетки незаконни триглави декове. И оттук може да се заключи, че по онова време е имало проучване на публиките, но когато е ставало дума за нелегално разпространение на звукозаписи.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
