Шоуто на Иван и Андрей или Слави Трифонов на квадрат
„Шоуто на Иван и Андрей” по Нова тв не крие амбицията си да бъде достоен конкурент на „Шоуто на Слави Трифонов” по bTV. Тази претенция не е изненада, двамата „опосуми”, както ги наричаше техният ментор, докато работеха заедно в първото издание на „Music Idol”, още тогава предявяваха желание сами да се захванат с бизнеса на Големия батко. Случи им се с втория „Music Idol”, обаче за две шоута в една телевизия трудно може да се намери място и... Иван и Андрей избраха варианта, вместо да бъдат в сянката на Слави, да напуснат първата българска частна телевизия и да се приземят във втората такава. Ако ще е гарга, рошава да е...
Само че преместването им не означаваше, че ще измислят някаква по-различна форма от тази, която вече беше наложил техният наставник. Отново има оркестър (прочее, със страхотни музиканти, двама от тях партнираха на Джон Лорд на концерта му в София), отново в началото водещите се опитват да „загреят” публиката, след което идват интервютата с различните гости. В този тип предавания изборът не е кой знае колко голям, макар че – ако погледнем непредубедено – самото правене на телевизия не предполага кой знае какво разнообразие формати; разликата по-скоро трябва да се търси в начина на водене, тоест, водещите са, които задават звученето. А доколкото Слави Трифонов наложи един калъп на тв поведение за вечерно шоу, то Иван и Андрей бяха длъжни да се съобразят с него, да го копират и имитират. Няма как, вероятно пред очите им е стърчало със страшна сила неблагополучието, което сполетя варненеца Дамян в дръзналото да се оразличи от плевенския гологлавец предаване на Канал 1 „По-добре късно, отколкото никога”; а по късно и провалът на Ива Екимова във втория му плах и отново несполучил опит за конкуренция. С други думи, за да успеят, те не просто трябваше да повтарят Слави Трифонов, те трябваше да бъдат повече Слави Трифонов от самия Слави Трифонов. Един вид, Слави Трифонов на квадрат. Ето защо и двамата не се колебаха ни на йота, а мигом възприеха и надскочиха неговия стил. Или, независимо че тяхното шоу се казва „Шоуто на Иван и Андрей”, всъщност то е „Шоуто на Слави Трифонов”, но в по-екстремен и радикален вид. Вид, до който самият Слави – след като стигна до него, удържа съвсем за мъничко и се отказа не заради друго, а защото омръзна сам на себе си. На Иван и Андрей обаче той не е омръзнал, напротив – кумир им е и образец за подражание...
Което вече предопределя насоката, в която трябва да се движи тяхното шоу. Ако Слави на моменти е прост, те трябва да са по-прости; ако Слави на моменти е груб, те трябва да са по-груби; ако Слави на моменти е нахален, те трябва да са по-нахални; ако Слави на моменти е арогантен, те трябва да са по-арогантни... Получава се нещо като шутовете в някогашните благороднически дворове: всеки шут, за да бъде по-добър от своя предшественик, трябва да е по-непристоен от него. Тази тяхна обреченост на дивотия пролича особено при скандала със Супер Бианка и охраната на президента Георги Първанов – двамата така и не разбраха какъв е проблемът, та бодигардовете на държавния глава да задържат тяхната не особено умна измишльотина. Дори се учудиха съвсем непресторено: ние искаме единствено да забавляваме, никаква друга цел нямаме, а сега стана твърде сериозно, нашата цел и идея изобщо не бяха такива. Само че и забавлението има свои граници, защото когато всичко е за забавление, нищо не е за уважение. Именно обаче тази им нагласа за безгранично забавление, за безпределно шоу, за безмерна олигофрения се сблъска с факта, че все пак има в България пространства, които не са за подигравка и осмиване; и че в желанието си да „забавляваш до смърт” все пак трябва да има и има ограничения. Според тях обаче – не. И те, сигурен съм, продължават да мислят, че няма такива – щом забавляваш, всичко ти е позволено. За шутовете няма нищо свято... И нищо ценно.
„Шоуто на Иван и Андрей” е ярко свидетелство за евтинията, (в) която живеем...
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
