Публиката, парий презрян
Зрител – това звучи тъпо!
тв предразсъдък
Първото предаване на Люба Кулезич по ТВ 7 „Насреща”. Тя е с алергия, но храбро стартира – всичко е подготвено, гостите са поканени, екипите са на пост, няма за кога да се отлага. Различни гости, сред които Маргарита Михнева и Никола Касабов, чийто приятел заедно със семейството му са зверски убити. Според разпространени в интернет самопризнания, излъчени в „Насреща” – от по-големия син, който изглежда така е наказал баща си заради новата му съпруга, негова мащеха. Делото, обаче, се проточва, главният заподозрян е още на свобода – разпитът му не бил проведен по надлежния ред. Приятелят на убитите Никола Касабов е възмутен, чак завършва право, за да спомогне за възтържествуване на справедливостта. Маргарита Михнева не е на същото мнение – съдът си е свършил перфектно работата, гафът е у следователите, които са престъпили правилата при получаването на самопризнанията и така са ги опорочили. Човекът, сиреч, е невинен до доказване на противното, а когато противното е доказано не както трябва, то доказателството не важи и човекът си остава невинен. Теза, напълно правилна и в унисон с човешките права. Когато, обаче, Никола Касабов се опитва да се опре да документи по делото, за да покаже, че според него съдът е бил излишно снизходителен, Маргарита Михнева го прекъсва, иска да заглуши гласа му и изпуска не веднъж и дваж реплики от сорта: „Ама зарежете ги тези закони и документи, зрителят нищо не разбира от тях, само ще го объркате, те изобщо не го интересуват!”.
Оставям настрана съдебния спор между страните – имат си и двете адвокати, те ще пледират и Темида ще отсъди според силите си (или превръзката си); оставям настрана и начина, с който Люба Кулезич все пак стори така, че и Никола Касабов да съумее да си каже думата, въпреки агресивното и шумно поведение в студиото на Маргарита Михнева; но не оставям настрана думите на журналистката от Канал 3, защото те са показателни за мнението, което по-голямата част от работещите в българските медии имат за своите зрители, читатели, слушатели. А то е: те са не твърде умни и предпочитат да не бъдат товарени със сложнотии; колкото повече им се смила храната, толкова по-добре. Инфантили, които трябва да бъдат лигавени с медийни бебешки пюренца, не с твърди залци – те не им понасят и затова няма да ги приемат. Едно убеждение, впрочем, благодарение на което дължим огромното изпростяване и оглупяване на доста от българските медии, особено на телевизиите – не че там не работят умни, кадърни, можещи и знаещи хора, но тези умни, кадърни, можещи и знаещи хора са напълно уверени, че продуктът, който предлагат, е за не-умна, не-кадърна, не-можеща и не-знаеща публика. Българските медии (а и едва ли само българските, но сега за тях иде реч) функционират с презумпцията, че онова, което предлагат на своите рецепиенти, трябва да бъде съобразено не с най-интелигентния от тях, дори не и със средно интелигентния, а с най-неинтелигентния; този, към когото Жорж Ганчев, не без същата увереност в неговата малоумност, самонадеяно призоваваше: „Не ме гледай тъпо, българино!”. Според солидна част от журналистическата гилдия българинът гледа точно тъпо, точно безумно, точно глупаво, следователно колкото по-тъпо, безумно и глупаво – толкова по-рейтингово. Думите на Маргарита Михнева са образец в това отношение: хайде да не го занимаваме зрителя с неща, които не разбира, спрямо него притежаваме съвсем друг начин на действие, много по-работещ – да атакуваме емоциите му, не разума. Целта е не той да мисли, целта е да го разчувстваме. И затова тя толкова настояваше да изкаже кой не си бил свършил работа – та отново „драгият зрител”, както обичат да го/ни наричат тези журналистически корифеи, да се разпали, да спре да мисли и да запсува държава, страна, родина и каквото му още дойде. Журналистика на ниските страсти и на първичните чувства.
Само че това не е журналистика на информацията, това е журналистика на манипулацията.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
