Сублимации в нета
Love.net, 2011, България, 109 минути, сценарист и режисьор – Илиян Джевелеков, продуценти: Илиян Джевелеков, Георги Димитров, Матей Константинов; оператор – Емил Христов, музика и саунд дизайн – Петко Манчев, в ролите: Христо Шопов, Захари Бахаров, Лилия Маравиля, Койна Русева, Диана Добрева, Диляна Попова, Лора Чешмеджиева, Джон Лоутън, Йорданка Кузманова, Владимир Пенев, Микс Бокс и др.
Премиера – на 29 март 2011 г. в кино Арена Младост
Разпространява „Александра филмс”
На 1 април по екраните излезе първият български игрален филм, посветен на интернет-общуването. Нещо повече - Love.net е поредният роден дебют, адресиран към широка зрителска аудитория. И е вторият на филмовата компания „Мирамар”, калила се с предизвикателството „Дзифт” на Явор Гърдев и Владислав Тодоров. Love.net е реализиран като амбициозен експеримент – замисленият още през 2004 проект на Илиян Джевелеков е разработен и интерактивно през сайта за запознанства www.elmaz.com, който става и копродуцент на филма. За нас Love.net е толкова важен, колкото „Социалната мрежа” на Дейвид Финчър в глобален мащаб. Защото интернет промени не само степента на комуникативност и битието ни, но и възможностите за бягство – от реалността, от самотата, от себе си... Киното отдавна експлоатира изкусителния сюжет „виртуално общуване” – достатъчно е да припомня американските романтични комедии „Имате поща” (1998) на Нора Ефрон и „Ваканцията” (2006) на Нанси Мейърс или руската life style мелодрама „Любов.ру” (2009) на Марина Сулейманова (прочее, също дебют).
Но Илиян Джевелеков е структурирал филма си по-сложно - като пъзел от паралелни микросюжети. Тоест, приложил е популярната и ефектна конструкция short cuts, една от запазените марки на гениалния издевател Робърт Олтман. Само че Love.net, като изключим неизбежните интернет-олелия, остри обрати, грубоват сленг и конфузи, е по-скоро кротък филм. И така, през преживелиците на няколко двойки (лекар и съпругата му, вулгарна майка и агресивна дъщеря, life style редактор и интернет-проститутка, българска режисьорка и английски рокдинозавър), накъсани диалози, сцени от „Казанова” на Диана Добрева, софийски екстериори и интериори, английски пейзажи и пловдивска къща, филмът се опитва да извади характерологични особености на родното интернет-наваксване, сублимиране или симулиране, ала в хигиенизирана среда – без мутри, насилие, политици.
„Love.net” трудно набира скорост, но от 30-ата минута се гледа леко. Визуалното решение е концепирано атрактивно в посока на доминиращата клипова стерилност в заобикалящата ни среда. Сред актьорските присъствия се открояват Захари Бахаров, Христо Шопов, Йорданка Кузманова, Диляна Попова. Диалогът е изнервящ, като в почти всеки втори български филм, но има няколко хитови реплики. А че звукът издиша, изглежда безумно в контекста на технологичните възможности. Често лайфстайлската епидермалност пресира психологията на екрана, а „продуктовото позициониране” изтиква живеенето. Само да не бъда разбрана погрешно – превръщането на наличния реквизит в реклама е находчив продуцентски ход. Просто тя доминира над емоциите.
Въпреки че на моменти ме подразни, оценявам комуникативното звучене на филма и внушението му, което, за разлика от трейлъра, никак не е пошло. Напротив! Радостно е, че „Love.net” тръгва с 32 копия. Масираната му интернет-реклама отдавна изопва тийнейджърския хъс за гледане. Предвещавам му щастлива екранна съдба по стъпките на успешните български филми. А и боксофисът от първия уикенд е повече от окуражителен.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
1 - 08.08.2011 21:58
Многострадална Геновева
Многострадална Геновева
От: ivan nikolov
'Често лайфстайлската епидермалност пресира психологията на екрана, а „продуктовото позициониране” изтиква живеенето.'
Мнoгoстрадални са читателите на това извращение на родния ни език. То е извращение и на чуждите езици, от които Геновева се е 'вдъхновила', но тъй като явно слабо ги познава, не може дори да напише на кирилица правилното им произношение. Като slang, например, който на английски съвсем не звучи 'сленг', а и въобще къде по' за предпочитане е 'жаргон', нищо че и той не е от български произход.
Чета вече няколко 'творения' на Димитрова и не мога да си обясня как е допуснато публикуването им в един седмичник, носещ многозначителното име 'КУЛТУРА'. Това е седмичник български, за българската култура, а ако погледнем писанията на Димитрова, оставаме с много неприятен вкус в устата от всичките тези баламочи от чуждици, псевдо-чуждици и изсмукани от пръстите и' думи. Има хора, способни да създадат нова дума, но Димитрова очевидно далеч не притежава нужния талант, находчивост, остроумие и културен капитал.
А сега за филма. Може да се каже, че такива посредствени филми се правят в България, защото ги коментират такива посредствени 'критици' като Геновева. Филмът е много слаб, във всяко едно отношение. Сценарият е неоригинален, диалогът е тромав, актьорската игра е убийствена - Шопов произнася репликите си с почти трагичен тон, сякаш са пророчества, а 'режисьорката', с нейната отчаяна битка с английския, беше направо болезнено преживяване.
Ето още един 'бисер' на Димитрова: 'Визуалното решение е концепирано атрактивно в посока на доминиращата клипова стерилност в заобикалящата ни среда.' Превеждайте си го както желаете. Според мен филмът беше сниман и нарязан като TV soap opera, операторската работа беше на същото ниво - необосновани от нищо движения и похвати на камерата; безцелни и безсмислени. Както и музиката - досадна, винаги започваща в един и същ неподходящ момент, уж за да наблегне, пардон - акцентира - на драматичното действие. Колкото до безплатната реклама, наречена за по-голям ефект 'продуктово позициониране', тя съвсем не е 'находчив продуцентски ход', а явно е била продиктувана от ниския бюджет и за съжаление е използвана грубо и безогледно. Това е поредният подражателен на Холивуд филм, който използва изтъркани клишета и трикове с цел да се хареса на западната публика. Колко жалко! Жалко е, че в България кино се прави от хора без нужния опит, включително и житейски; без нужната обща и по-специална култура; без необходимия усет и вкус. Да се чуди човек как успяват да финансират тези бездарни напъни. Неведоми са пътищата на бългaската 'култура'.
Мнoгoстрадални са читателите на това извращение на родния ни език. То е извращение и на чуждите езици, от които Геновева се е 'вдъхновила', но тъй като явно слабо ги познава, не може дори да напише на кирилица правилното им произношение. Като slang, например, който на английски съвсем не звучи 'сленг', а и въобще къде по' за предпочитане е 'жаргон', нищо че и той не е от български произход.
Чета вече няколко 'творения' на Димитрова и не мога да си обясня как е допуснато публикуването им в един седмичник, носещ многозначителното име 'КУЛТУРА'. Това е седмичник български, за българската култура, а ако погледнем писанията на Димитрова, оставаме с много неприятен вкус в устата от всичките тези баламочи от чуждици, псевдо-чуждици и изсмукани от пръстите и' думи. Има хора, способни да създадат нова дума, но Димитрова очевидно далеч не притежава нужния талант, находчивост, остроумие и културен капитал.
А сега за филма. Може да се каже, че такива посредствени филми се правят в България, защото ги коментират такива посредствени 'критици' като Геновева. Филмът е много слаб, във всяко едно отношение. Сценарият е неоригинален, диалогът е тромав, актьорската игра е убийствена - Шопов произнася репликите си с почти трагичен тон, сякаш са пророчества, а 'режисьорката', с нейната отчаяна битка с английския, беше направо болезнено преживяване.
Ето още един 'бисер' на Димитрова: 'Визуалното решение е концепирано атрактивно в посока на доминиращата клипова стерилност в заобикалящата ни среда.' Превеждайте си го както желаете. Според мен филмът беше сниман и нарязан като TV soap opera, операторската работа беше на същото ниво - необосновани от нищо движения и похвати на камерата; безцелни и безсмислени. Както и музиката - досадна, винаги започваща в един и същ неподходящ момент, уж за да наблегне, пардон - акцентира - на драматичното действие. Колкото до безплатната реклама, наречена за по-голям ефект 'продуктово позициониране', тя съвсем не е 'находчив продуцентски ход', а явно е била продиктувана от ниския бюджет и за съжаление е използвана грубо и безогледно. Това е поредният подражателен на Холивуд филм, който използва изтъркани клишета и трикове с цел да се хареса на западната публика. Колко жалко! Жалко е, че в България кино се прави от хора без нужния опит, включително и житейски; без нужната обща и по-специална култура; без необходимия усет и вкус. Да се чуди човек как успяват да финансират тези бездарни напъни. Неведоми са пътищата на бългaската 'култура'.
