Последната идилия на Кадафи
24 февруари 2011 г. Сред шума на късите вълни приятен женски глас с тържествена интонация обявява: „Това е Гласът на Африка, който излъчва от Великата Джамахирия.“ Водещата съсредоточено представя новини, в които Муамар Кадафи е „цар на царете“ и „символ на Либия“. Следва задължителният откъс от Зелена книга на полковника, изчетен от сериозен мъжки глас. Англоезичната емисия на официалната радиослужба на либийския режим, предназначена предимно за слушателите из цяла Африка, демонстрира спокойствие. Музикалните паузи са премерени, новините – строго селектирани.
В значителна част радиопропагандата на Кадафи разчита на инерция - откъсите от Зелената книга и специалните програми „Пътят към свободата“ вероятно отдавна са записани. В периода 21-27 февруари в емисиите на английски език на „Гласът на Африка от Великата Джамахирия“ нервността на режима проличаваше предимно от информационните бюлетини. В тях фокусът е към демонстрациите „из цялата страна“ в подкрепа на Кадафи, издигнатите плакати с неговия лик и зелените знамена. Водещите умишлено избягват да споменават името на полковника, в новините той е „Водачът на Революцията“ (дори и това определение да се повтаря до втръсване в рамките на 5 минути). Задочният медиен сблъсък е с „Ал Джазира“: „Гласът на Африка“ няколко пъти обявяваше как демонстранти публично „опровергават всички съобщения за Либия“ на катарския телевизионен канал.
Странното спокойствие, възмечтано от пропагандната служба на Муамар Кадафи в края на февруари, може да бъде случено в късите вълни единствено чрез архаични практики: всички програмни елементи са записани в стерилното студио, никакви включвания „на живо“ от улиците на големите градове. Пренебрегнати са дори и звуците от актуалните демонстрации. Вместо динамиката на улицата - „усещане“ за ненарушена хармония: популярни мелодии, приятни женски гласове, които убеждават колко правилна е идеологията на „царя на царете“. И лесни метафори: ако идеологията рухне, народът попадал в „тъмен тунел“.
След патологичната едночасова реч на полковника от 22 февруари хармонията на образа на режима беше разрушена чрез камерите на държавната телевизия. „Гласът на Африка от Великата Джамахирия“ вероятно ще е последният медиен оазис за Кадафи, последната идилия на диктатора. Радиослушателят от Европа и САЩ няма как да бъде подмамен, наивизмът се долавя от първите минути на двучасовите емисии. Но е страшно – топли женски гласове в края на кошмарна диктатура.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
