Коя е злата вещица?
„Карнавал.сом” от Жорди Галсеран. Превод от каталонски Нева Мичева. Режисьор Василена Радева. Сценография Никола Налбантов. Музика Мартин Каров. Участват Койна Русева, Деян Ангелов, Елена Бърдарска, Ангелина Славова, Вихър Стойчев. Младежки театър „Николай Бинев”. Премиера 26.02.2011.
Какъвто и сюжет да избере каталонският драматург Жорди Галсеран, той произтича от два ключови за неолибералните общества въпроса: за все по-неясните граници между частно и публично; за свързания с него въпрос за личните утопии в новите обществени (медийни, икономически, арт и пр.) реалности. Сплитането им за голяма част от съвременните драматурзи отключва безкрайни възможности в показването на промените, засягащи днешния човек. Само че уникалният почерк на Галсеран е в използването на класическата структура на драмата в неочаквана посока.
В пиесите му има действие, произтичащо от субект(и) в конфликт(и), но той го строи в утвърдени жанрови кинообразци и го пуска в сложна фабулна игра с различни типове действителност и лични перспективи. Затова те са много привлекателни за поставяне, но и много по-костелив орех, отколкото изглеждат на пръв поглед. Множествените дъна във фабулната игра с реалностите, която е големият залог на Галсеран, са най-трудно постижимото на сцената. Фантасмагоричният и реалният пласт разместват местата си по един колкото забавно-ироничен, толкова и чудовищен начин. „Карнавал” (2005) не е изключение.
Действието следва кинообразците на полицейския трилър, в който двама полицаи и техният шеф (комисарката Гаралда) трябва да открият отвлечено от „вещицата” дете. Спектакълът учебникарски съвестно следва динамиката и постановъчните правила на жанра. Виждат се в пространството, представляващо полицейски офис със задължителния хладен дизайн (точно по ремарка). Разпознават се в създадените от актьорите типични психологически и професионални профили: делови, но мил и позитивно мислещ комисар (Койна Русева); рутинирано ченге (Вихър Стойчев) и романтичен, тъповат, но съвестен млад полицай (Деян Ангелов). Музиката също илюстрира нужния съспенс при „цъкането” на бомбата. Режисьорката откроява като особено драматични сцените на срещата с майката (Елена Бърдарска) и частните разговори между комисарката и Пере (Деян Ангелов) за нейното семейство.
Илюстриран е медийният пласт (с прожекциите от компютърната камера и пр.), за да стане ясно, че в медиализираното общество няма човек (дори полицай), сигурен за частния си свят, за границите на нормалното и правилата на общуване. Доколкото това е централният въпрос за спектакъла, дори в заглавието е добавено „сom”. Вниманието към него е ценно, но е твърде еднозначно и лесно може да плъзне зрителя в навиците на гледане на криминални сериали. Ако тази еднозначност беше естетически кодирана като „политическа” цел, поне би обяснила слабото чувство за хумор.
Част от смисловите игри в множествените вътрешни дъна на фабулата и в диалога на Галсеран остават дори незагатнати. Иронията, игровото движение на ръба на чувството за реалност са неизползвани възможности. Да не говорим за перспективата на карнавала, който отпраща към дълбинни ритуали и ценности, спояващи обществото. Накратко, именно многозначността в разбирането на съвременния човек чрез едновременно весело-фантасмагоричното и документалното в съчетание, граничещо с чудовищното, е високата летва на Галсерановите пиеси. Най-трудна за постигане е тя при актьорите – тук единствено Ангелина Славова (програмистката Ана) с гъвкавата, рефлективна, деликатна игра, избягваща „театралните” жестикулации и притежаваща чувство към бърз обрат, контраст и към нюанса в жеста, е най-близо до нея.
Изобщо, в спектакъла играта „Коя е злата вещица? Къде се спотайва преди и след Карнавала?” повече се цели в ясните отговори за гледащия, отколкото в завладяващото му въвличане в търсенето им.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
