(Не)възможен прочит на една изложба
Росен Тошев, (Не)възможна природа, Галерия “Аросита”, 3 – 14 февруари 2011
Радиационно облъчване, замърсяване, ГМО, клониране - не е много трудно да си представим как ще изглежда природонаучният музей на бъдещето. Или поне да изтръпнем в хорър визията на все по-тежките прогнози. Какво да кажем за изкуството, което по правило има много по-чувствителни сензори, реагира най-бързо на тези предвестия и притежава необходимия инструментариум да ги онагледи. Но самият реализъм на съвременната генетика е превърнал мутациите на животни и хора в нещо, пред което бледнее дори и най-ярката бруталност на изкуството по тази тема.
При подобен контекст не бих могла да определя новите работи на Росен Тошев просто като поредния ситно “избродиран” сюрреализъм, макар че на пръв поглед те напомнят точно на това.
Този път художникът, който превърна в “неконвенционализъм” обичайното ни схващане за “креватна живопис”, е нарисувал общо 12 мутанта, “сглобени” от частите на две и повече животни. Разделил ги е условно в няколко групи, поставил им е метални табелки с латинските им названия и ги е подредил в директна опозиция (едно срещу друго на две успоредни стени в галерията) с реални, но мъртви природни обекти – фрагменти от кости и скелети, черупки, изсъхнали дървета и насекоми, камъни, рапани.
Принципът на мутациите в този футуристичен бестиарий е по-скоро механичен, като колаж, в който авторът прави най-невероятни съчетания между земноводни, риби и птици, бозайници и влечуги, люспи, ципи и козина. Съвсем фантастични, но внимателно и най-детайлно “изписани”, тези малки по формат картинки въздействат като помощни илюстрации в учебник по биология. Всичко това проектира, разбира се, класическите стереотипи, натрупани от дългата история на естествознанието. Ясно е, че авторът нарочно употребява тяхната иконография с леко ретроградната музейна стилистика, като по този начин почти неусетно им придава доза автентичност. Също толкова ясна е и поуката. Вероятно именно заради нея, единственият намек за разумно същество в изложбата - човешкият скелет - е без глава.
И все пак, нарисуваните създания са толкова спокойни, документално обективни, сякаш пълната неспособност да живеят с тези комбинации от органи и крайници не ги засяга и това е най-естественото им състояние. В тях има дори някаква извратена, “буржоазна” красота. Може би точно живописта – илюстративна, суха, „пипкава” - допринася значително за този ефект. В крайна сметка, екологичният патос, а и пророческите способности на научната фантастика като че ли нямат място в прочита на тази изложба. Ползвайки най-вече мутацията като обект, тя въздейства по-скоро на едни доста по-абстрактни философски нива. Накрая може да излезе, че целият проект на Росен Тошев не касае естественото като природа и „реален материален свят”, а по-скоро се отнася до понятия и до естеството на нещата, дори на взаимоотношенията в тяхната изродена възможност или невъзможност.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
