Дуетът
„Кралицата майка” от Манлио Сантанели. Превод от италиански Аве Иванова. Режисура Валентин Ганев, Антоанета Симеонова. Сценография Красимир Вълканов. Музикална среда Слав Бистрев. Участват Невена Мандаджиева, Владимир Пенев. Театър 199.
От първото позвъняване на вратата започва мърморенето и викането. От влизането на Алфредо започват укорите и забележките на Реджина. Типична италианска къща, типичен италиански матриархат, би си помислил човек по силата на железните културни клишета. Да добавим към тях и Верди. Чиито опери бащата, несравним със сина в очите на майката, бил свирил до една, а заради „Травиата” го кръстили Алфредо. Подтиснатият син и доминиращата майка са, от друга страна, не по-малко използвани психологически типове в драмата от века на Фройд. Добро хрумване за добра комедия. Невена Мандаджиева и Владимир Пенев, обаче, показват, че „Кралицата майка” е много повече.
Показват, че типовете са нужни на автора като лесно разпознаваеми фигури и културни кодове, в които всички сме вписани. Че те са само видимата страна, която е използвал Сантанели, за да напише чудесната си абсурдна комедия за загадъчните и мрачни бездни в общуването ни. Неслучайно това е най-играната му по света пиеса (1984).
В играта за власт между майката и сина авторът вписва много повече от трогателно-сантименталeн фройдистки анализ на майчините вини за неуспехите на сина. Пиесата е проникновено насочване на вниманието към непознатите континенти, които представляват един за друг родители и деца. Спектакълът на Невена Мандаджиева и Владимир Пенев представлява безпощадното им откриване в една рядко случваща се по нашите сцени елегантна и богата игра в комичния спектър, но с трагичен привкус.
Чрез психологическата гротеска в диалога и в играта те показват неспособността на двамата, но и дълбинните им страхове да признаят самотата си, провалите си един пред друг, любовта си един към друг. Показват пред смъртта краха си - и на майката, и на сина - в една игра без победители.
Нищо по-лесно от това да се постави тази пиеса на нивото на клишетата и да се разиграе властна майка и подтиснат син чрез елементарните комедийни хватки за изобразяване на дебили и битови простаци, които в последните години, особено звездите-актьори, и от сън да вдигнеш, могат да изиграят, за да поддържат своята известност в тв-шоупрограмите и за да удовлетворят местната представа за развлечение. С основание сравняват Сантанели с Пинтър. Поставянето на пиесата му без познание и вкус към богатия регистър на модерното комично, което означава движение по острия ръб на модерното трагично, би я пратило просто при кухненските драми или битово-семейните комедии. Валентин Ганев и Антоанета Симеонова пускат спектакъла от самото начало със скорост, интензивност и ритъм на играта, които не се променят до финала му. Но също изцяло оставят в ръцете на актьорите динамиката на всяка от сцените, търсейки заедно с тях детайла в образите, дълбочините и противоречията.
От моноспектакъла си „Жарава” Невена Мандаджиева не се е появявала в така сложно разработена и изиграна роля. Безпомощна старица, неостаряваща хулиганка, заядлива свекърва и тъща, самовлюбена жена, жестока майка, опърничав характер, неизтощимо фантазираща желаното си семейно щастие и влюбения си съпруг, загрижена майка са само част от широката скала, в която тя разиграва противоречивия образ на Реджина. И колкото тя показва чудесния си вкус към играта с детайла, толкова завладяващо Владимир Пенев показва типичната само за него игра с контрастни състояния и сблъскване на жанрови изкази. Лекото и с мяра удържано движение в пространството между гротескното, пародийното, ироничното, сантименталното и драматичното, за да покаже драмата на 50-годишния Алфредо, поставя тази роля сред най-добрите му постижения.
Трудно е да си представи човек по-добър дует от този. Редки театрални мигове са не само подобен точен избор за ролите, колкото подобно високо ниво на актьорско партниране, на овладяно удоволствие от него, на надиграване и показване на богатите им възможности за изказ, които все по-малко актьори познават, владеят и са в състояние да развиват.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
