Български  |  English

Професор Елена Тончева (1933 – 2011)

 

От Института за изследване на изкуствата при БАН не дойде никакво съобщение до пресата във връзка с тази голяма загуба, затова ние предпочетохме да сме закъснели, но не безмълвни. Защото Елена Тончева е сред най-важните учени на България и с реална световна слава (ако това е най-важното за такива светли умове). Тя създаде дисциплината “музикална медиевистика”, а след това като събра около себе си и възпита своите последователи: Стефан Хърков, Асен Атанасов, Марияна Димитрова, Светлана Куюмджиева, Дякон д-р Иван Иванов, Янко Маринова и др. Старата българска православна музикална култура бе центърът на живота й. Нейното научно-изследователско творчество е от изключително значение за историята, настоящето и бъдещето на България. Тя е вторият български музиковед, след професор Стоян Джуджев, с присъдена Хердерова награда за принос в областта, в която работи.

Освен голям, всепризнат учен, Елена Тончева бе и вдъхновен музикант. Не случайно тя работеше с толкова много православни хорове в България, които изпълняваха нейните транскрипции на средновековни църковни песнопения. Тя бе страстен защитник на “ангелогласието” в творбите на средновековието, така фундаментално важно за българската православна традиция, за любимата й “музикална старобългаристика”.
Елена Тончева бе възпитан, морален, почтен и справедлив човек. И със съзнание за мисия – не само научна, но и обществена. И преди, и след десети ноември. Защото бе смел човек с дързък ум. И знаеше да отстоява онова, зад което е застанала. При нея нямаше сделки, сметки и страхливост. Сигурно и заради това имаше огромен авторитет като дългогодишен директор на Института за изкуствознание при БАН.
Все по-малко остават личности с подобен мащаб, с подобен размах.
Бог да я прости! Поклон пред светлата й памет!
К


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”