Борислав Борисов (1969 - 2011)
Отиде си Борето!
И както винаги, смъртта разкъса мрежата на спомени и отношения, преценки и стремления, в която сме се разположили.
Той дойде в редакцията да стажува и остана при нас десетина години. Но и след като напусна, беше част от Култура, встрастен в проблемите на вестника, възторжен от хубавите текстове, с почти физическа болка преживяващ лошите...
Беше такъв – на вид благ, в сърцето си непримирим. Непримирим с действителността, непримирим с разпадащата се човешка култура, с развалата на човешките характери.
В неговата личност – нещо почти уникално – съжителстваха две култури. Културата на хартията, на книгата, на изработеното и последователно развиващо се слово – и културата на дигиталното с нейния моментен изказ, с нейната нужда от множество свързани души, в които хвърлената дума да отекне и придобие смисъл. Статията, която не написа, се бяхме условили да се казва „Туитър културата”.
Той се опитваше да съчетае тези две култури, опитваше се да използва нета, за да подтиква към четене на книги, при всяка среща с някой „книжен” човек обсъждаше с него бъдещето на хартията. Която не трябваше да загине в ерата на дигиталното.
Борето беше техновизионер. Всичко ново трябваше да се опознае, да се изпробва, да се анализира и да се предвиди следващото развитие. След специализацията си по онлайн журналистика в Щатите той беше твърдо убеден, че бъдещето е в Световната мрежа и не миряса, докато не убеди редакцията, че Култура трябва да се качи в Интернет – през 1997 година нямаше много издания там...
Той блестящо завърши журналистика в СУ. Но отказа да продължи в преподавателската и теоретичната област – влечеше го практиката.
Днес, след смъртта му, го помнят предимно в Мрежата – стотиците приятели, а и ученици, които със своите блогове и постинги си създаде.
И там, в Мрежата, разкъсаните брънки, както обикновено се случва, постепенно ще регенерират тъканта. Но мястото на Борето ще изсветлява, ще просветлява, ще свети.
Сбогом, приятелю!
Хр. Б.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
