Междуписания
Мария Огойска
Междуписания
Захарий Хр. Зограф – Неофит П. П. Рилски
Издателство „Петко Венедиков”
НДФ „13 века България”
София, 2010
Цена 15 лева
Взаимоучителната метода на Духа
Представената от Мария Огойска кореспонденция между Захарий Хр. Зограф и Неофит П.П. Рилски се разполага между 1835 и 1853 година. Тук за първи път кореспонденцията на зографина се публикува като самостоятелен корпус и, както заявява съставителката, нейната задача е била “да бъде представено цялото богатство от взаимоотношенията на Учителя и Иконописеца на фона и на вътрешните съотнасяния на различните общности, с които те са свързани.” Огойска е разчела отново всички писма, до които е могла да достигне, но тук бих искал да се спра преди всичко върху нейната прекрасна студия “Светът на Захарий Зограф и Неофит Рилски, прочетен в кореспонденцията им.”
Сложният и плътен градеж на текста й убеждава, че Мария Огойска всеобхватно познава, осмисля и, нещо повече, обича предмета на своето изследване, без нито веднъж да наруши остроумната дистанция към своите персонажи. Тя създава нагнетен с информация свят, като майсторски възсъздадените от нея връзки между “българските неща” могат еднозначно да се определят като преоткрито богатство. Авторката рязко разтваря дверите на съзнанието ни към живите възрожденски противоречия и тайни, задушени от по-късни митологии или пък изтърбушени от нуждата на институциите да сведат историята до лесна, привидно годна за образователни цели схема. Затова студията към “Междуписанията” е тъкан, чиито гъсти и енергични бодове блещукат в ръцете на читателя. Сякаш си в авантюрна книга за вярата, нацията, културата...
Нещо повече, в света на Захарий Зограф и Неофит Рилски разпознаваме и днес натрупващите се безредно една над друга множество всевъзможни по характера си социални мрежи – етнически, религиозни, идеологически, разбира се, икономически... Това, което ме шокира, е, че най-вероятно техният свят и нашият свят напълно съвпадат по трудност и необозримост. Съществената разлика обаче е, че промените в технологията на комуникацията (и преди всичко нарастването на нейната скорост) от ръкописната кореспонденция между Захарий Зограф и Неофит Рилски до наши дни – дни, опасани от непрестанни имейл, скайп, туитър и фейсбук връзки, е в ущърб на качеството на самата комуникация. Това мое откритие, разбира се, е простодушно, но и не мога да не се възхитя на интелектуалното усърдие и отговорността пред словото и другия, с което са обмисляни и внимателно писани обменяните между Учителя и Ученика, между зографа и духовника писма. И как тези писма несигурно са пътували по т.нар. оказиони (доверени и недотам доверени лица, които да ги предадат на получателя)… Може би именно това забавяне в комуникацията, от наша гледна точка, е предизвиквало “вдаването в езика”, за което говори Огойска – един език, в крайна сметка, дарил ни усещането за “най-българското”, най-ускореното време...
Защото, ако “Междуписанията” на Захарий Зограф и Неофит Рилски ни поставят купища сладки въпроси, то за мен преди всичко загадките се въртят около скоростта и “любословесния” смисъл на историческото време, видени през образованието, вярата, образа.
М.Б.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
