Български  |  English

Десет концепции за фотографския образ

 

 
„Споделени пътища. 10 испански фотографи”, Изложбена зала на Институт Сервантес-София, ул. „Съборна” 1, 21 октомври – 15 декември 2010.
 
Вероятно вече няма изкушен от фотографията столичанин, до когото мълвата за “испанската изложба” да не е достигнала. В тази мълва, освен познатия въпрос “Видя ли?”, се открояваха и други, все по-рядко срещани, като “Прочете ли?”, “Разбра ли?” – факт, който, наред с видяното, ни дава основание да направим заключението, че макар да се случи в самия край на 2010, това събитие със сигурност ще бъде запомнено като едно от най-сериозните за годината.
Стана традиция, когато чуем за фотографска изложба в Института Сервантес, да очакваме добре организирано, интересно и вълнуващо естетическо преживяване. Вярно е, че всеки ден получаваме покани за разнообразни, шумно рекламирани прояви. Но колко от тях биха могли да се похвалят с това, че именно тези три определения ги характеризират?
Да се направи обща изложба, особено такава, която пътува по света като представителна за една държава, със сигурност е рисковано начинание. Без съмнение от особено значение тук е аргументацията за подбора на авторите. В случая още заглавието на експозицията “Споделени пътища. Десет испански фотографи” уравновесено обявява, че предстои да бъдат видени не “най-добрите” или “най-модерните” испански автори, а по-скоро десет погледа към фотографията, десет концепции за фотографския образ – фотографията като игра (Чема Мадос) и суета (Алберто Гарсиа-Аликс), като “решаващ момент” (Кристина Гарсиа Родеро) и протяжно време (Анхел Маркос), като сън (Оука Лееле) и социологически експеримент (Хавиер Рибас), като колективно (Бледа и Роса) и лично (Ферран Фреикса) преживяване, като илюзия (Хавиер Вайонрат) и документ (Кристобал Ара).
Важен обединяващ елемент е фактът, че представените автори са от поколенията, родени през 50-те и 60-те години на ХХ век. Това са фотографи със значителен опит, ясни творчески и естетически концепции, доказани във времето и респектиращи биографии. Достатъчно е да споменем автори, като Алберто Гарсиа-Аликс, познат ни от страниците на списанията “Vogue” и “Vanity Fair”, или Кристина Гарсиа Родеро, която през 1989 печели конкурса за книга на годината по време на фотографския фестивал в Арл с албума си “España Oculta”. Същата година тя става лауреат на престижната награда за хуманитарна фотография “Юджин Смит”, през 2001 участва на Венецианското биенале, а през 2005 се присъединява към фотографската агенция “Магнум”, като четири години по-късно става и неин пълноправен член.
Не без значение е обстоятелството, че тази изложба е замислена като част от културната програма в рамките на годината на Испания в Китай и в този смисъл, както отбелязват и организаторите, е оформена около предварителната идея да представи онази част от испанската фотография, която би била най-атрактивна за азиатските зрители. Дори и само това обстоятелство прави подборът на автори и произведения изключително любопитен и предизвикателен.
С настоящата експозиция Институтът Сервантес още веднъж доказа, че сериозните и представителни изложби имат задачата не само да показват, но и да възпитават – отношение към фотографията, интерес към нейната история, знание за техническите и естетически специфики на това изобразително средство, уважение към авторите, култура на гледане и експониране. Би било чудесно, ако някоя от големите галерии у нас си постави подобна цел – да подреди не само снимки по стените, но и собствената ни фотографска история. Тогава може би ще видим подобна експозиция, за която все още само си мечтаем – представяща тук и по света десет български фотографи – достойно, респектиращо, вдъхновяващо, красиво.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”