Български  |  English

Сдобряване с думите

 

Има време да живееш и време да разказваш, че живееш.
Идва време и да твориш.
Албер Камю
 
Тези думи на Албер Камю ни отправят към размисли за връзките на творчеството с живота - доколко създаването е разказ на живота, отдаденост в плен на изкуството. Наскоро в галерия „Дебют” свои ранни творби представи проф. Ангел Станев. Той беше открил свои етюди, колажи и скулптури сред спомените си и подреди специално за пространството на галерията своеобразен разказ. Авторът е възпитаник на Художествената гимназия, завършва я през 1966, понастоящем е професор в катедра скулптура на НХА – София. Представените етюди са от ранните студентски години, колажите – от последните няколко, а скулптурите маркират 80-те и 90-те години на ХХ век, както и началото на XXI – поглед върху прогреса, развитието, растежа на собственото разбиране за живота.
И в тази изложба Станев не изневерява на стила си, на лиричните си възгледи. Тя се явява нещо като поетична ретроспекция, дълбаене в онези важни моменти от живота, които го насочват в различна посока. Етюдите, които са най-ранен маркер за търсенията на Станев, са причината да бъде скъсан на изпит. Но за него те са емблематичен спомен за онези неща, които спъват човека, но си остават градивните „камъни“ по пътя.
Авторът представя и един много ранен автопортрет от детска възраст, който има античното въздействие на фаюмските портрети. Интересен е този поглед към собствената история, какво си търсел в онези години, какво си открил след това...
Колажите представляват друга основна част от експозицията и според мен проследяват зараждането на скулптурните му проекти. Въздействат ескизно, те са идейно оформяне на пространството и по-скоро на един ясно определим овален модул. В тях се изследват прозрачността, контрастите, прорезите в материята, лирично се появява елементът на стълбата, дори есенно листо като детайл. Авторът използва кадифен текстил, хартия с различна фактурност, прозрачност и рисува чрез тях монохромни композиции. Като резултат от тях са скулптурите – три овални пластики, които имат подобно въздействие като произведенията на Бранкузи с яйцевидна форма. В тези произведения са нанесени прорези – дълбочина навътре в материята, има дантелена украса, която често авторът лирично вплита. Тук се изследва контрастът, същността и цветността на материала – гипс, бронз, восък. Тези творби говорят помежду си в триптих. Акцентът естествено е върху скулптурните творби на автора, тук те са малко на брой, но пък знакови в творчеството му. Представени са три кръгли пластики и два скулптурни портрета на родителите му - част от Колекцията на Светлин Русев. Портретите също комуникират помежду си. Насичания, резки обрати във формоизграждането, полирани участъци са част от изразните прийоми. Сякаш авторът е търсил общите черти между родителите си, изследвал и опознавал ги е по един различен начин.
Ако очакваме да видим цялостен поглед назад, то известна част от творчеството на художника липсва – самотните бели люлки, очакващи съзерцание и носталгия, колелата - статични и не помръдващи, идейно насочени срещу цялото лудо движение около нас. Изложбата в „Дебют“ въздейства минималистично, в нея откриваме „Книгата“, скулптурна пластика от бронз, в която Ангел Станев записва истории – невидими и нечетими. От книгата на живота са останали кориците, те пазят едно недоловимо съдържание, едно неподозирано мълчание. Но в тази изложба Станев се сдобрява с думите и разгръща страница по страница написаната си история.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”