Косъмче от четка (изкуство), брой 43 (2881), 10 декември 2010" /> Култура :: Наблюдатели :: Застояли ателиета
Български  |  English

Застояли ателиета

 

“Ателието. Музи и модели”, куратор Милена Балчева, Софийска градска художествена галерия, 1 декември 2010 – 28 февруари 2011
 
Единственото свежо нещо в тази изложба беше спонтанният коментар на един приятел, който ме придружи в поредната ми обиколка по галериите: “Като гледам тези снимки на ателиета, се сещам за Бисмарк, който казал, че законите са като кренвиршите, по-добре да не знаеш как се правят.” Не че картините са като кренвиршите, но изправен пред гъстата поредица от празни интериори, автопортрети в ателието и фотографски портрети на художници на фона на ателиетата им, той някак си предпочете да остане на тъмно по отношение на “вътрешния свят” на родните творци и по отношение на процеса.
Проблемът не е чак толкова в поредната тематична обща изложба на градската галерия, макар че се чудя защо е нужно да се влагат толкова кураторски усилия, за да се докаже, че поколения наред значителна част от българските художници рисуват един и същи сюжет и то горе-долу в една и съща композиционна схема, дори в почти еднакъв формат. Но да приемем, че и това си е принос. Проблемът е по-скоро в самото ателие и по-точно в неговия твърде сакрализиран статут. От удобно и функционално място за работа, с течение на десетилетия то се разрасна в убежище, обиталище, скривалище с избирателна пропускливост, където художниците ни се сгушват, тотално защитени от всичко във външния свят, което нарушава медитативното им общуване със себе си. Тогава съвсем очаквано е, рано или късно, да се появи и този отказ от страна на външните обитатели да се занимават с техните лични преживявания в окопите на самодостатъчния творчески процес.
Може и да съм прекалено крайна, изключения все ще се намерят, но основната симптоматика е много добре очертана в изложбата с десетки повтарящи се матрици за опоетизиране на творческата самоизолация и нарцистичното самоизучаване, на широко тиражираната в родните предели сексистка иконография на музата и на модела... С други думи, от изложбата се вижда, че нашите художници не щат и да знаят как се правят тук кренвиршите, а още по-малко - законите...
Неслучайно обаче, обикновени битови жестове, като проветряването на ателието, отварянето на вратите, излизането навън са добили фундаменталното значение на комуникация, нова стратегия, дори революционна промяна. С периодите на проветряване се измерва и хронологията на модернизми и направления. Така че, ако се наложи тази проста логика върху настоящата изложба, ще излезе, че историческата крива на българското изкуство е направо равна и това се отнася за един заплашително дълъг времеви периметър. Слава богу, ние знаем, че не е точно така. Но това не прави изложбата исторически по-отговорна, в този смисъл тя е пример как една доста елементарна на пръв поглед тематична схема на подбора може да се окаже вредна по отношение на историческото познание и дори нещо много по-неприятно – напълно отчайваща по отношение на комуникацията.
Но да оставим историята на мира, макар че тук става дума за целенасочена работа с много музейни депа и с много художници, което предполага един особен ретроспективен характер на начинанието. Да се върнем пак към ролята на ателието, защото тя, както се оказа, никак не е за подценяване. Като говорим за музи и модели, особено за модели, добре е да не забравяме специфичния принцип на обучение, възприет в родната художествена академия и системата от ателиета на водещи авторитети, които по правило от десетилетия продуцират и развиват определени модели. Този аспект на темата, за съжаление, изобщо не присъства в настоящата експозиция. Жалко, защото той има потенциал да разбие потискащата редица от средни по формат повторения.
Впуснах се донякъде на шега в спор с повърхностния и доволно безпроблемен принцип на подбор в изложбата, но докато „разсъждавам на глас”, си давам все повече сметка за безсмислието на подобни експозиции и празния стимул за ретроградни и изхабени теоретични схеми, който те акумулират.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”