Петък, ранна утрин ( телевизия), брой 43 (2881), 10 декември 2010" /> Култура :: Наблюдатели :: Медийният проблем <i>култура<i>
Български  |  English

Медийният проблем култура

 

Най-напред няколко аксиоми: това правителство е висша еманация на пълното безхаберие на българския народ за собствената му култура. Този министър е висша еманация на абсолютния гьонсуратлък на българския народ спрямо собствената му култура. Това Министерство на културата е висша еманация на тоталното незнание на българския народ какво да прави със собствената си култура. И всичкото това се оглежда в медиите...
Тук културата е скандал, не съзидание. Ако не беше Мишел Бонев и нейните притъпяващи „чувството за съхранение” форми, едва ли проблемите с финансирането на българското кино щяха да влязат така плътно в общественото внимание. Прочее, на декларацията от Варна, когато по време на „Златна роза” кинотворците възроптаха срещу безчувственото отношение на държавата (какво да прави горкото ни кино, като не му достигат „притъпяващи”, да не кажа затъпяващи министерското съзнание форми?!), нито bTV, нито „Нова телевизия” обърнаха особено внимание, единствено БНТ се отзова като медиен партньор и със свой кореспондент. Но щом гръмна бомбата „Бонев”, всички вкупом приприпкаха. И, както всеки път в българското публично пространство, фитилът на медиите беше запален отвън (ако не броим, разбира се, в. „Култура”, но кой ли у нас внимава за културата, че да внимава и за вестника й?) Въпреки това Ани Цолова се държеше като същинска откривателка на скандала – и изобличителка – „Аз обвинявам!”, при разговора й с Александър Донев, директор на Националния филмов център, все едно тоя казус тя го е изнамерила и тя ще го разнищи издъно. Дори се обяви за разследваща (?!) журналистка, сякаш журналистическото разследване се състои в това да привикваш разни институционални фигури и да си говориш с тях в студиото... Но тъй като водещата на „Тази сутрин” беше новинарски закъсняла, а пък твърде се вдаваше, нямаше как да не роди съмнение за нездрав интерес – един от собствениците на bTV имал филмово студио в Румъния, тъй че, какво по-логично неговата телевизия така да представи нещата, че да секнат кандидатите за копродукции с България. И последва възмущението – ама вие ме обвинявате, ама вие какво си мислите, ама вие знаете ли, че кинотворците протестират, ама вие...
Няма какво да се лъжем, възможностите за контраатака от страна на държавната институция бяха осигурени от самата bTV, която наистина в нормална обстановка е глуха и сляпа за българската култура. Вижда я само при скандал, но когато културата се превърне в скандал, тя вече не е култура. Маршал Маклуън казва за рекламите, че те са добрите новини в медиите, аз бих го допълнил, че културата също е добрата медийна новина, но единствено и само когато се разглежда в нейните собствени характеристики – като културен, не като скандален факт. И понеже частните телевизии почти не забелязват културата като такава, когато започнат да го правят, публиката (а и потърпевшите) търсят други мотивации зад това. Разбира се, Ани Цолова може изобщо да няма понятие кой какво филмово студио има и къде, но когато в сутрешния блок на bTV, пък и в цялата й тв програма, за българската култура почти липсва място, целият журналистически плам на водещата излиза малко фалшив и причинен. След „Иначе”, например, първата частна телевизия в България така и не намери място за предаване за култура в своята програмна схема – чудно ли е тогава, че когато точно тя се загрижи за битието на българските творци, нещата стават подозрителни. Всъщност, онова, което прави bTV, а и останалите търговски телевизии по отношение на българската култура, е същото, което прави с нея Министерството на културата – не знае какво да прави с нея. И тогава медията преминава към най-лесното и лекото – чете я единствено и само като проблем, като скандал, като грапавина, както чете всичко останало в страната.
Медиите не осигуряват на културата особен статут всред всеобщата мизерия, ето защо съвсем естествено превръщат и нея в част от мизерията...
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”