Гласът на Несебър
През изминалата седмица демонстрантите в Несебър няколко пъти се отрекоха от България. Градът е на 3000 години, а България - едва на 1329. Послание от плакатите. Същевременно цяла телевизионна България се отрече от Несебър заради наглата подписка за излизане от ЮНЕСКО. Есен на прекрасни обществени отношения след печалбарското лято. За поанта телевизионните канали и вестниците добавиха и лице на протеста - блондинката Ивелина, „облякана в черно”. Креслива и красива, някъде високо в скалата на родния посткомунистически идеал за жена от морето, 24-годишната студентка преразказваше посланията от плакатите: „Имахме чувството, че сме под Византийско робство, ако помните. Преди Несебър се превземаше от Византия. А това беше още по-лошо вчерашното, защото е причинено от българи”.
Радиото, лишено от визия, няма как да разчита на чак толкова разпознаваеми символи. Но два репортажа от 15 ноември – на кореспондента на БНР Даниела Костадинова и на Росица Амелева от Дарик радио – Бургас, формулираха най-достоверно страстите около събарянето на незаконни постройки в Стария Несебър. Телевизията имаше лице на протеста, но радиото подсказа автентичните мотиви за него.
Първоначално в „Преди всички” по „Хоризонт” Таня Величкова зададе възможно най-толерантната призма към казуса – разговорът й със собственик на къща с „незаконна надстройка” беше обявен като историята на вашата къща. Събеседникът й беше с пресипнал глас още в ранните сутрешни часове. Но въпреки кашлицата и усилието в приказването, подводните камъни от историята изплуваха един след друг: 1). „обаче аз като виждам, че преди мене имаше още поне 30 къщи построени и никой не ги закача, и се надявах с времето да я узаконят”; 2). „защо почнаха от нас, има толкова незаконни неща в тази държава”; 3). „защото, госпожо, имам трима сина. Аз трябва да ги осигуря по някакъв начин”; 4). „съсипват нашата съдба семейна”; „за какво го строя аз?”. Аналогичен мотив присъстваше и в разговора на Росица Амелева от Дарик радио с арестуван демонстрант от Несебър: „разберете, хората защитават домовете си”.
Несебър отблизо, в обектива на камерата и в пукотите на диктофона, днес е гневен. Умален макет на бъдещата туристическа република. Битка по вода и суша, палене на гуми пред портите на родния град, словесен екстремизъм. От птичи поглед градът изглежда иначе. Тъжна гледка, която кичозните сергии, единственият възможен културен глобализъм по нашето море, рано или късно ще покрият. Тази история за къщи е прекалено рискована – няма медия на този свят, поела тежестта да досажда твърде дълго на публиките си с нашата нещастлива семейна съдба.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
