Харизмата Мартин Пантелеев
Концерт на Софийска филхармония. Диригент и солист Мартин Пантелеев. В програмата: Чайковски, Равел, Дюка, Барбър, Де Файя
Зала “България”, 18 ноември
Харизмата му е дори в повече. Щедро го е дарила природата – и с музикален талант, и с чар. И точно затова не си позволявам да съм снизходителна към музикантските му изяви – като цигулар и диригент. В поредната си поява със Софийската филхармония той отново бе решил да ги съчетава – този път в трудния жанров лаконизъм на “Циганка” от Равел. Впрочем, програмата му бе събрала предимно популярни едночастни композиции, като изключим по-рядко изпълняваната (у нас) симфонична поема “Франческа да Римини” от Чайковски. От прочита на Пантелеев на тази впечатляваща триделна музикална повест ще запомня предимно красотата на неговото Andante cantabile – поетично изваяно, с красива кантиленност, с изработени, отчетливо доловими нюанси в тихата, но напрегната лирика на музикално изобразената любов между Паоло и Франческа (с чудесно изпълнение на известната, проникната от нежност и страст, мелодия в кларинета). Пантелеев умее да изпълва с музика неефектни моменти – тихи и бавни, изискващи по-голяма концентрация от публиката и от музикантите. Пример за това бе и Адажиото на Барбър – най-цялостно „формулираната” творба като резултат от взаимоотношението диригент-оркестър. Ефектната изобразителност на “Чиракът магьосник” (Дюка) и на “Танцът на огъня” из балета “Любовна магия” на Де Файя не биваше да бъде единственият аргумент в интерпретацията на Пантелеев, който в други случаи е демонстрирал интересен тембров слух и силно надмощие на собствената си интуиция в съотношенията на отделните сегменти във формата.
Колкото до Рапсодия “Циганка” (Равел), пиесата пострада на два пъти – при промените в темпото, когато цигуларят Пантелеев не можа да впрегне оркестъра, за да тръгне от самото начало на епизода с него. Но това просто е, както се казва, предизвестен гаф. И тук не е въпросът само да се броят гафовете в представянето на един така талантлив човек. Пантелеев е 34-годишен. Той живее и се е възпитавал като музикант и в Германия. Има и голяма информация. Питам се защо му е необходимо това? Дала му е природата качества, стои добре на пулта, влияе и на оркестър, и на публика. Може би любопитството към много неща пречат на концентрацията му върху работата, следователно и върху резултата. Защо не се хвърлят повечко сили в изработването на някои неща (щрихи, артикулация, баланс) или в изненадата на публиката с нещо, което не на всяка цена трябва само да й се хареса. А и този флирт с публиката е опасен - като всичко, и той трябва да е с мярка. Историята на самата филхармония го доказва многократно. Пример: Константин Илиев е 32-годишен, когато е назначен да ръководи оркестъра – това е година след смъртта на Сталин (1954). И този човек е бил млад диригент, с амбиции да покори софийската публика, „да й вземе акъла”. Но повече се е интересувал да отвори и разшири още културни полета на публиката – с първите изпълнения на композиции от Онегер, Бритън или Шостакович. “Любовна” магия”, но цялата сюита, не само „Танцът на огъня”, дори е дирижирал на първия си концерт с оркестъра като негов диригент. Пантелеев често дирижира филхармонията, което би могло да бъде основание за една по-забележима репертоарна стратегия от негова страна. Заради развитието - собственото и на публиката.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
