Ветеранът-блян
Дори бляновете остаряват. Вижте Ален Делон – на 8 ноември навърши 75. И отдавна не прилича на неотразимия красавец Роко от “Роко и неговите братя” на Висконти, нито на изкусителния Пиер от “Затъмнението” на Антониони, нито на хладнокръвния убиец Джеф Костело от “Самураят” на Мелвил, нито на неустоимия Сифреди от “Борсалино” на Дере...
Само че рекапитулацията е далеч по-властна от телесната преходност – след 88 роли, 3 филма като режисьор, 10 като сценарист и 23 като продуцент; след любови, бракове, провали, деца, скандали, “Сезар”, Ордена на почетния легион, парфюм, колекция, Ален Делон е част от вечната харизма на киното. Всъщност, макар и ветеран, той ще е все актуален, докато публиката го гледа - на архивна лента или на нови носители.
Без да е учил актьорство, с късмета на Пепеляшка, интуицията на хищник и присмехулството на авантюрист, Делон десетилетия прескача от благородник към злодей, от жертва към ченге, от романтична маска към психологическа сила, от клишета към интелектуални предизвикателства. Момчешки сладникавата му хубост постепенно отстъпва място на бръчките и торбичките. Но, вместо да накърнят бляна, те го правят някак по-жив, драматичен, респектиращ. И обреченият несретник Жино от “Двама мъже в града” на Жозе Джовани, аристократът-гей барон дьо Шарлю от “Една любов на Суан” на Фолкер Шльондорф, впиянченият лунатик в “Нашата история” на Бертран Блие или овехтелият прелъстител Казанова в “Завръщането на Казанова” на Едуард Ниерман показват друг Делон – вглъбен, болезнен, мощен...
Засега последната му роля е на Цезар в “Астерикс на Олимпийските игри” (2008), но и на 75 Ален Делон има мечта – да се снима с трите си деца във филм а ла Копола.
Г. Д.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
