Иван Кънев на 75
“Горко на този художник, който се стреми да покаже своя талант, а не своята картина! Наистина, би било смешно, ако най-важното у художника е неговата ръка”. Тази мисъл на Ромен Ролан би ни помогнала да вникнем по-дълбоко в пейзажите на Иван Кънев, който през септември отбелязва своята 75-годишнина с ретроспективна самостоятелна изложба в галерията на СБХ на ул. „Шипка” 6.
В познатия стил, но с по-експресивно третиране на светлината, той продължава да впечатлява с умението да преоткрива чара на природата, към който сме все по-безразлични. Акцентирайки върху човешкото присъствие в нея, което не я наранява или обезличава, а й придава пасторален уют, художникът ни напомня за библейската щедрост на Създателя.
Някои картини на Иван Кънев навяват тъга или неясно тревожно предчувствие – оловносивите облаци, замрежили натежалия небосклон, или голите заснежени клони на дърветата от градския интериор, мечтаещи за по-скорошно пролетно съживяване. В други преобладаващият зелен колорит ни напомня за неговото преклонение пред природата - майка и закрилница.
В далечната 1958 Иван Кънев, обикновен декоратор в керамична фабрика, прозрял, че рисуването е истинското му призвание. За пореден път кандидатства “Театрална декорация” в Художествената академия. Приемат го в отдела по декоративна и монументална скулптура, а завършва “Приложна графика” – едно осъзнато лутане, позволило му да трупа опит и знания.
След като завършва Академията, Кънев е разпределен в Сливен, където съумява да превърне скромната читалищна сбирка от художествени произведения в съвременна галерия, на която става пръв уредник. През 1966 на обща изложба на художници от областта се появяват негови творби, които впечатляват изкуствоведа Кирил Кръстев с “най-изискана култура” и “особена чувствителност за съвременна живопис”. Четири години по-късно новозагорецът вече е главен хранител към Националната художествена галерия, а в края на 1973 прави първа самостоятелна изложба.
И днес, въпреки тежестта на юбилейните години, делниците на галериста и художника продължават да са изпълнени с търсене на подходящи сюжети и претворяването им върху коварния бял лист или поредното платно. Винаги самокритичен, готов да се вслуша във всяко добронамерено мнение, Кънев все още съумява да поддържа онази божествена искра, която задължава твореца да продължава да се усъвършенства, дава му сили да докаже на своите почитатели, че е останал верен на призванието си.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
