Мистичната София
Изложбата „София – сега!” на Станимир Стоилов е резултат от ентусиазма на различни хора и институции. В основата стоят фондация „Комунитас” и самият художник, а идеята на артистичния проект е София да бъде нарисувана, за да могат нейните днешни обитатели да имат паметен знак за града сега. Моите думи, обаче, ще бъдат за София сега, но и за София, която не е от сега, както се вижда и от картините в изложбата. Художникът е уловил една София, строена в по-голямата си част през първата половина на ХХ век. Тези красиви сгради и паметници обикновено са проектирани не от българи, а от австрийци, немци, италианци, руснаци... В началото на ХХ век в София са си дали среща различни творци - архитекти, художници и дизайнери, създали тази София, която виждаме нарисувана и приемаме като „София - сега”. Това действително е днешният облик на града, но той е и някак носталгичен, тъй като носи духа на миналия век. Това е една различна София. В тази изложба ние имаме възможност да се разходим из един друг, различен град. Град, който ни се струва много по-красив, изненадващ, наистина напомнящ Виена. Всъщност, София е строена от хора, възпитани в любов към виенския необарок, а по-късно и към националния романтизъм. Така че, стара София е смесица от подобни влияния и от желанието да се намери самобитен облик на града. Станимир Стоилов е успял да види именно този облик и „да го обели” от многото пластове на времето и историята.
Атанас Далчев има едно стихотворение - „Балконът”, в което говори за това как балконът не може да бъде видян от празното око на минувача. По някакъв начин всички ние сме минувачи с празни очи. Не виждаме не защото сме слепи, а защото очите ни са заети с други неща, с други прагматики; и нямаме време „да спрем окото” и да видим онова, което може да му се случи като събитие. Станимир Стоилов и хората, които са организирали изложбата, всъщност са се опитали да спрат нашето око. В картините виждаме една застинала София - спряла и във времето, и в пространството. Спирането е много важен момент на отстраняване, защото можем да видим София и окото ни вече да не бъде празно, а да бъде различно ангажирано.
Второто нещо, което се е случило, за да се сбъдне тази изложба, е другата гледна точка. Застанете пред всяка една от картините и се опитайте да видите къде е стоял художникът, да видите, че той е намерил специфичната гледна точка, от която да засече тези пространства, да намери онзи изглед, който наистина изненадва окото и го прави не празно, а по някакъв начин емоционално приповдигнато и влюбено.
Усеща се, че тази изложба е едно наистина емоционално събитие за Станимир Стоилов, който живее в чужбина. Това е носталгично събитие - завръщане към онази София на цветните и интересните места, които по някакъв начин паметта най-силно пази. В този смисъл това е също София на паметта. Картините, които виждаме, не просто възстановяват някакъв софийски декор, а създават емоционален декор. Това е една малко мистична, малко магична, направо учудваща ни София, но, оказва се, тя може да бъде и такава. Благодарение на изложбата, можем да се разходим из тази София, сътворена от вековна история.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
