От пръв поглед ( кино), брой 31 (2869), 17 септември 2010" /> Култура :: Наблюдатели :: Манхатън, любов и тероризъм
Български  |  English

Манхатън, любов и тероризъм

 

„Не ме забравяй” (Remember Me), 2010, САЩ, 113 минути, режисьор Алън Култър, продуценти: Тревър Енгелсън, Ник Озбърн; сценарист Уил Фетърс, оператор Джонатан Фрийман, в ролите: Робърт Патинсън, Емили де Равин, Пиърс Броснан, Руби Джеринс, Крис Купър, Лена Олин и др.
Разпространява Тандем филм
 
Русокоси майка и дъщеричка в радостна възбуда чакат метрото. Внезапно двама тъмнокожи младежи атакуват чантата на жената. Втурват се във влакчето, но погледът й ги стряска и я застрелват. Бруталността е далеч по-кратка, отколкото в “Инцидентът” на Лари Пиърс, но е не по-малко шокова. Това се случва в Бруклин, в метрото на 18 авеню през 1991. Момиченцето остава само на перона. После се оказва в прегръдките на полицай (Крис Купър), а на земята се търкаля майчината брачна халка.
Младежки безпорядък 10 години по-късно. Телефон настойчиво звъни, а Тейлър (Робърт Патинсън) лениво седи на тераска, пуши и пие бира. Най-сетне вдига слушалката, навлича прилични дрехи и набързо изчезва. Виждаме го на гробище – годишнина от смъртта на по-големия му брат Майкъл, който се е обесил. Там е семейството – лъскаво и сковано: майката (Лена Олин), новият й съпруг (Грегъри Джбара), бащата (Пиърс Броснан), сестричката Каралайн (Руби Джеринс). Напрежение между родител и деца.
Тейлър е тъжен 21-годишен студент в Ню Йорк, обитава гореспоменатия дом с приятеля си Айдън (Тейт Елингтън), работи в книжарница, писмено общува с Майкъл, философства, повлиян от Ганди. Мисълта му “Каквото и да направиш през живота си, ще бъде незначително. Но е много важно да го направиш» е лайтмотивът на филма. На лекция по глобална политика Тейлър забелязва русокоса будна девойка (Емили де Равин)...
Тя е порасналото момиченце от метрото – сега мълчаливата Али, живееща трудно с баща си. Той пък в среднощна свада между крадци и Тейлър не издържа справедливия му гняв, яко го налага и го закопчава. По нестандартен начин пътищата на тримата се пресичат, младите откриват любовта, а чрез нея – и спасение от меланхолията, и път към родителите. Но точно, когато Тейлър си казва: „Предстои прекрасен ден”, в една от кулите-близнаци, където е офисът на баща му, се случва кошмарът.
Рамкиран от метро-епизоди и с гробищен акцент, филмът представя днешните младежки криволици подир идентичността - от ранния сблъсък със смъртта през комплексите, необузданата справедливост, братската солидарност, цигарите, емоциите, размишлението...
Създаден по факт от биографията на младия сценарист Уил Фетърс, „Не ме забравяй” разсъждава с трогателна прозрачност върху актуалните (не само) американски проблеми, като семейното отчуждение, тероризма, агресивната унификация, младежките пристрастия... Има и филм във филма – в кино гледат не друго, а ”Американски пай-2”. Независимо че отделните линии се събират като в телевизионен сериал, където Алън Култър има богат бекграунд, че в диалога се прокрадва морализаторство, а обилната музика напомня киното на 40-те, „Не ме забравяй” е симпатичен ракурс и към любовта, и към 11 септември 2001. Сантиментален е почти колкото „С дъх на канела” на Ласе Халстрьом, но е по-дълбок и донякъде остроумен. Освен това, е шанс за Робърт Патинсън да се отскубне от вампирско-звездния си имидж в „Здрач”.
Съвсем случайно попаднах на филма в навечерието на 11 септември. И, макар да не е в кината, той се гледа стръвно от младите. Пък не били романтични...
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”