Янукович – първите месеци
Из интервю на немския журналист Инго Петца с украинския политолог и културолог Микола Рябчук.
- Харесва ли ви Янукович като президент?
- Той продължава старата постсъветска традиция: играе с правилата, вместо да играе по правилата. Но се и отличава от предшествениците си – неговият „син” екип е много по-монолитен и безпринципен от „оранжевия”. Новото управление се стреми да разпространи по цяла Украйна системата, която вече бе установила в Донецка област. Те се стремят да монополизират цялата власт и да премахнат какъвто и да било плурализъм – бил той политически, икономически или даже религиозен, културен и езиков. Може би няма да успеят да го направят, но ситуацията ще става все по-напрегната: в бъдеще не са изключени въоръжени конфликти и дори кръвопролитие. Искам да подчертая, че новият екип е много по-безпринципен („целта оправдава средствата”) и много по-авторитарен („който е по-силен, той е прав”) от екипа на Кучма.
- Много рязко казано. Това означава ли, че Украйна отново се е разделила с демокрацията и западните ценности?
- Днес демокрацията и западните ценности са сериозно заплашени. Хаотичната демокрация на Юшченко разочарова украинците не по-малко, отколкото елцинският безпомощен плурализъм разочарова руснаците. И те започнаха да търсят „силната ръка”, а това преди всичко значи, че са им омръзнали недееспособните институции, че искат стабилност и правен ред. Но, както показват допитванията до общественото мнение, за разлика от руснаците, украинците не са готови да отстъпят от гражданските си свободи в замяна на обещавано благосъстояние. Вероятно това е свързано с различия в историческото минало.
Но може би има и структурни причини за различните подходи. Може би в Русия авторитаризмът предизвиква такава симпатия в народа, защото се асоциира с империята, с великодържавни амбиции, с традиционното, дълбоко вкоренено антизападничество и шовинизъм. В Украйна това привлича само неголяма част от обществото, която обича Русия и с носталгия си спомня съветските времена. Но дори тези хора разбират, че това е неприемливо за другата част от обществото, която обича Украйна. Но кървавите сблъсъци тук никому не са нужни. Тъкмо затова украинците твърде внимателно се отнасят към всякакви форми на национализъм, тъй като той може да взриви тази, и без това разкъсана, страна.
Всъщност, Юшченко загуби не защото беше националист, а защото го смятаха за националист. И това, само по себе си, беше достатъчно. Ако някой реши да създава в Украйна проавторитарно мнозинство, него неизбежно би го разбил един прост въпрос: „Каква ще е тази „силна ръка”: украинска или руска, украиноезична или рускоезична, местна или смесена?” И не забравяйте, че съществува и една сплотена група – дори и да не е мнозинство, но е силно продемократично малцинство – която е против всякакъв авторитаризъм, независимо руски или украински.
И ако възникне заплаха от авторитаризъм, това малцинство ще намери временни съюзници от онази част на проавторитарния лагер, която е против именно тази етнокултурна форма на авторитаризма, която ще преобладава в този момент.
Освен това, разделено е не само украинското общество, но и елитите. Опасността днес всъщност се крие в това, че Янукович и екипът му просто не разбират тънкостите на политическите проблеми в Украйна и ролята, която играят в тях различните идентичности. Янукович и привържениците му дойдоха от Донбас – най-„русифицирания” и „съветски” район, там тяхната компания управляваше в напълно тоталитарен и мафиотски дух. Може би им се струва, че Украйна е същото, като Донбас. Може би даже им се иска да приложат в цялата страна методите, които се оказаха така действени.
Засега западните правителства мълчаливо приемат парламентарния държавен преврат – може би са уморени от политическата нестабилност, от разрушителните войни между президент и министър-председател и от постоянни непродуктивни избори. Създава се впечатление, че те са дали карт бланш на Янукович за провеждане на реформи, а екипът му погрешно оценява това като разрешение за по-нататъшни нарушения на закона и стесняване на гражданските свободи. С други думи, аз не смятам, че някому ще се отдаде да разруши демокрацията в Украйна, както това стана в Русия или в Беларус. Но се страхувам, че Янукович и обкръжението му ще се опитат да направят това и съпротивата може да струва много скъпо.
- Вие сте фанатичен привърженик на Оранжевата революция и сигурно сте почувствали пълно поражение, когато Янукович победи.
- Разбира се, това беше горчив хап. Но не беше и напълно неочакван. Всъщност, Янукович не победи: той получи по-малко от 50% от гласовете, за него гласуваха 100 000 човека по-малко, отколкото през 2004 г. Но оранжевите лидери безспорно загубиха.
- Мнозина на Запад смятат, че победата на Янукович е ознаменувала провала на Оранжевата революция. Вярна ли е тази гледна точка?
- И да, и не. Оранжевата революция претърпя поражение още през 2005 г., когато лидерите й се отказаха да реформират институциите, а обществото не успя да ги застави да изпълнят обещанията си. Нататък следваха само предсмъртни конвулсии, в резултат на които Янукович се върна. Но революцията подейства много по-дълбинно – в Украйна възникна гражданско общество – недостатъчно зряло, но достатъчно енергично, за да се противопостави на авторитарния натиск.
polit.ru
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
