Cap a l’Est в Банска Щявница
Един млад - и по време, и форма - фестивал на франкофонската поезия се състоя в Банска Щявница, Словакия. От 16 до 22 август осмото издание на Cap a l’Est беше посветено на България.
Защо точно Словакия е решила да направи такова ярко за България събитие? Може би всичко започва от българската азбука, а заедно с нея и познанието за държавност, но все пак има нещо необяснимо. А то се роди от светлината, струяща от песните на Валя Балканска в Банска Щявница. Заряд от хуманизъм и духовна свобода извираше от творчеството на Вапцаров, чиито стихове се рецитираха на три езика – френски, словашки и български. Нов хуманизъм търсеше и поетичната постановка на Достена Лаверн, програмен директор на тазгодишното специално издание на фестивала. Композицията беше изградена върху поезията на различни поколения български и гръцки поети - или на онова вечно “ново” поколение, за което Вапцаров споменава: „Но разкажи с думи прости,/ на тях, на бъдещите хора,/ които ще заемат поста ни,/ че ние храбро сме се борили”.
По повод филма за големия ни поет и революционер „Ти помниш ли” режисьорката Мая Вапцарова обясни, че без личната човешка свобода обществото спира да изисква от себе си, спира да твори, дори да съществува.
Изключителен интерес представляваше и драматургията на организатора на фестивала г-н Мишел Дьо Молн, основател на прословутата „Къща на поезията” в Париж. Това беше особена форма на представяне на поезия, смесена с видео.
На фестивала прозвуча поезията на Бойко Ламбовски, Кирил Кадийски, Аксиния Михайлова и Достена Ангелова-Лаверн, които без много шум, но категорично се вписаха в европейската поезия. Голямо впечатление направи хорът на Класическата гимназия от София. Въздействащ беше и филмът за богомилите на Гена Трайкова. Той разказва, че българите не само са дали азбуката на славяните, но са и прародители на много революционни идеи, в които се крие еволюцията на човечеството.
Фестивалът накара точно нас, българите, да забравим завистта и злобата - и да погледнем на света с друго око. Когато в чужбина човек почувства силата на своя народ, вярата и целостта му, неволно се пита: Дали наистина новото няма да дойде отново от нас самите?
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
