Ходене по буквите
Нора Юга. “Сапунът на Леополд Блум”. Превод от румънски Ванина Божикова. Издателство “Парадокс”, С., 2009, цена15 лева
Романът на Нора Юга е писан в Букурещ между септември 1986 и октомври 1989 г. В него присъства, и неведнъж, образът на Херта Мюлер. Кога симптоматично се появяват с инициали бъдещата нобелова лауреатка за литература и нейният тогавашен съпруг, есеистът Рихард Вагнер? След писателски конгрес в Западен Берлин румънски поет-изгнаник халюцинира: “внезапно заговори за Х. и Р., каза, че ги е видял в залата, заобиколени от журналисти и фоторепортери, и те правели всичко възможно той да не се появи в кадър. Всички знаехме, че Х. и Р. са в Румъния, но той настояваше и се кълнеше, че са били там.” По-късно въпросният поет се самоубива, превръщайки се в част от вълната рано отишли си румънски творци. Тази вметка на Юга е многозначителна, тъй като тя е била не само близка приятелка, но и преводачка на немски на скучно-предвзетата в политическата си коректност Херта Мюлер, в което читателите на “Култура” вече се увериха чрез нобеловата й лекция в предишния брой. Затова намирам избора на “Парадокс” да преведе два романа от действително голямата дама на съвременната румънска проза Нора Юга за проява на здрав разум... Но дотук с интригите! Защото Нора Юга ни показва сложен образ на Румъния на Чаушеску, без никъде да преминава в плоска социална критика. Сплитането на вътрешния монолог на една фикционална писателка (и съпруга на писател) с шумните гласове на представители на различни социални регистри демонстрира висш разказвачески пилотаж, а дискретните анекдоти за румънски интелектуалци превръщат текста в свидетелство за задушаването и безнадеждността на литературното занятие в условията на безвкусна диктатура. Но освен наръчник по литературна социология, Нора Юга ни предлага и пасажи с възземаща се красота. И цапнат в устата живот. Затова текущите й литературни приятели ще я обиждат: “Ти се сближаваш само с безпомощни хора, онези, които чувстваш, че са силни, ги изоставяш. Дори любимата ти фраза, която повтаряш всеки път, когато се яви повод: “Не обичам да се състезавам”... Как да не харесаш писател, който не само приема тази обида, но и я смята за уместна, тъй като е хванат в най-съвършеното си лицемерие. Само да добавя, че по широта на речника Нора Юга действително гони мащабите на своя Джойс.
Нора Юга. “Шейсетгодишната и младежът”. Превод от румънски Ванина Божикова. ИК “Парадокс”, С., 2009, цена 10 лева.
Един по-пикантен, но също така свръхлитературен роман на Нора Юга: млад писател гостува у любимата си поетеса, която копнее по него и прикривайки нескопосно влечението си, тя ще избъбри пред него живота си, словесните си домогвания и интриги. Разбира се, за нея интелектуалното предизвикателство не е въпросният младеж, а някогашната приятелка Тери, зад чийто сборен писателски образ прозира, разбира се, и досадната Херта Мюлер. Не, не, у Юга няма фиксация – просто нервен опит да опазиш изискаността си в спареното време.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
