Ходене по буквите
Хенрик Ибсен. “Пет драми”. Съставителство и редакция Вера Ганчева. Превод Антония Господинова, Антония Бучуковска, Ева Кънева. Коментарни бележки Елизария Рускова. Издателство “Хемус Груп”, С., 2010, цена 10 лева
През 2003 г. издателство “Хемус” публикува том с четири от най-известните драми на Хенрик Ибсен, преведени за пръв път от норвежки. Днес тази традиция е продължена: пред нас, пак за пръв път от оригинала – и над сто години след написването им - са пресъздадени “Куклен дом”, “Дивата патица”, “Жената от морето”, “Малкият Ейолф” и “Когато ние, мъртвите, се събудим”. Превъзходното издание на “Хемус Груп” е поредно свидетелство за професионалната компетентност на възпитаниците на скандинавистиката като най-желана специалност в Софийския университет от над десетилетие. Хубаво би било, обаче, двата Ибсенови тома да попаднат и в полезрението на Клуба на театралните преводачи в София, защото деветте драми предлагат достатъчно отправни точки за смислен разговор. Разбира се, най-сигурната проверка за качеството на предложените преводи е изнасянето им на сцената. И наистина, персонажите на Ибсен безкомпромисно се противопоставят на обществото, но, убеден съм, преводите на Антония Господинова, Антония Бучуковска и Ева Кънева няма да се противопоставят на актьорските усти и режисьорските визии, най-малкото заради изобретената на български словесна дълбина и нейния обертон от бунтовна безизходност. Повече за необходимото не само за театралите издание на “Хемус Груп” очакваме именно от театралните наблюдатели.
Аслъ Ердоган. “Мъжът Рапан и други произведения”. Превод от турски Азиз Таш, Хасине Шен. Редактор Мая Ценова. Издателство “Парадокс”, С., 2010, цена 15 лева.
Другите произведения в книгата са трескавите и медитативни поетически прози “В безмълвието на живота”, “Дървени птици” и “Дневникът на една луда”, но моето внимание се съсредоточи върху краткия роман “Мъжът Рапан”. Той се появява през 1994 г., когато родената в Истанбул писателка е едва на 28 години, но благодарение на тази и по-късните й творби, сп. “Lire” я включва между “50-те автори на ХХI век”. Аз поне не знам друг нашумял писател с магистърска степен от Европейската организация за ядрени изследвания (CERN). Всички тези биографични податки подхранват невротичната аура на “Мъжът Рапан”. В чувствения епицентър на повествованието се гмурка един благороден дивак от карибско гето. Дивак, чийто живец притегля авторката към себе си, откъсвайки я от протоколната нищета на обезкръвени от цивилизацията физици, чийто островен семинар трови със скука тотално неудовлетворената героиня. Непохватно търсене на духовна близост между двамата, подправяно от престъпните действия на гмуркача Тони и лутанията на младата физичка, която тепърва ще избяга в литературата, превръщайки престоя си на острова в избухлив текст. Една освободена млада жена, която не забравя, че е от Турция.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
