От сянката на историята
Неслученият канон. Български писателки от Възраждането до Втората световна война. Съставител и редактор Милена Кирова. Издателство “Алтера”, 2009
На фона на добре разработените полета на литературната ни история, изследването на историята на българската литература, писана от жени, е област, която все още няма достатъчно традиции в България. Женското творчество като част от общите културни усилия на нацията в различни теоретични текстове, които се стремят да обхванат едрите щрихи на културните процеси, често бива осмисляно като откъслечно, фрагментарно и непоследователно, изпадащо от канона. Вътрешните процеси на свързаност, хронологичност и влияния остават незабелязани.
Големият коректив на представите за националната идентичност легитимира като “високи” и “значими” други визии за културното развитие и отмята на заден план усилията на жените писателки в българската литература. Канонът като че ли упорито отказва да се припознае в параметрите на женското. Подобна съизмеримост оставя някои от културните явления скрити на фона на доминиращите художествени практики.
Кои са били институциите-диригенти на литературния вкус? И преди всичко: какво е оставало извън единствения Канон? На тези и други въпроси се опитва да отговори книгата “Неслученият канон. Български писателки от Възраждането до Втората световна война” като част от една поредица, която си поставя задачата да върне на нашата култура автори и творби, които по някакви причини са останали извън полетата на литературата, осмисляна като важна и “висока”.
Книгата “Неслученият канон”, чийто съставител и редактор е проф. Милена Кирова, е значим теоретичен опит да бъдат извадени от забравата имена на български писателки, да се върнат обратно на българската културна история личности със специфично присъствие, да се смени оптиката към проявите на културната идентичност в национален мащаб и с помощта на определени теоретически и методологични стратегии да бъдат предложени варианти на алтернативен проект на националното ни развитие, проект, написан “от сянката на историята”, по думите на проф. Кирова. Сборникът на издателство “Алтера” събира статии на български литературоведи, водени от разбирането, че канонът не е един и българската литературна история има нужда от зрение за различни явления, които намират място в него.
Книгата съдържа 25 статии на 18 автори, които изследват какво е отношението на жените към канона, какви са механизмите на създаване на “женската” литература, колко струва славата на една жена творец и други щекотливи въпроси.
В сборника са събрани текстове както на утвърдени литературоведи, така и на млади изследователи. Авторите се стремят не към създаването на поредния “голям разказ” въз основа на универсализации и систематизации, а залагат преди всичко на откриването и представянето на исторически документи, архиви, бележки; и въз основа на тях правят своите обобщения. Книгата полага убедеността си, че българският литературен канон може и трябва да бъде пренареден; тя осмисля себе си като начало, което да възпитава съзнание за липсите в историята на националната ни литература.
Амбицията на авторите на текстовете в книгата е повече от значима – да бъде положено началото на една “женска литературна история”, която, от една страна, не просто да извади от дългогодишна забрава имената на пишещите българки и да осмисли мястото им в културните процеси от Възраждането до Втората световна война, но и да представи различна картина на националното културно развитие, да помогне за преодоляването на авторитарните стереотипи в хуманитарната изследователска практика.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар