Несломим млад дух
100 години от рождението на актрисата Ирина Тасева и 20 години от смъртта й (22.7.1910 – 21.2.1990)
Онези, които я познаваха, помнят не само десетките й сценически въплъщения, но и ведростта, и бодростта на едно излъчване, от което лъхаше оптимизъм, благородство, великодушие. Ирина Тасева беше от редките личности сред собственото си артистично поколение, които се отличаваха с доброто си възпитание, с колегиалната си толерантност, със самообладанието пред житейските и професионални изпитания. Тя много добре знаеше цената на собственото си творчество, на успехите и най-силните си сценически постижения, но никога не дръзна да се самопохвали, да се изживее като примадона, да потърси хвалители и услужливи трубадури на изкуството си. Беше прекалено дисциплинирана, несломима във вярата си в доброто, което театърът утвърждава и на което тя с цялата си духовна енергия служи.
В нейния път на сцената има нещо христоматийно, що се отнася до репертоара й – от десетките детски роли, през младите момичета и образите на комедийни и характерни жени, до драматичните майки. При Ирина Тасева, обаче, този път е значително по-сложен, защото с навлизането в нови, непознати за зрителя нейни амплоа, тя трябва да разбива консерватизма на изградените вече представи и навици на възприятията. Тя е толкова убедителна в спонтанността и приспособимостта си към детската душевност, към характеристиката на младите наивки и устремените към мечтите си момичета, че са й нужни невероятни усилия, за да прикове вниманието на публиката и към комедийните, и към ироничните персонажи, чрез които утвърждава жанровия диапазон на дарованието си. От роли като Робин от „Златното сърце” на Борис Борозанов, като Дейвид Копърфилд по едноименния роман на Чарлз Дикенс, като Джесика и Ланчелото Гобо от „Венецианският търговец” на Шекспир, като Анжелика от „Мнимият болен” на Молиер, най-после като незабравимата Маша в „Машенка” на Александър Н. Афиногенов, тя преминава към Клеопатра Мамаева от „И най-мъдрият си е малко прост” на Александър Н. Островски, към Принцеса Еболи от „Дон Карлос” на Шилер, към Делия Муун от „Скандал в Брикмил” от Джон Пристли, към Аркадина от „Чайка” на Антон П. Чехов и Графиня Дюпон Дюфор от „Пътник без багаж” на Жан Ануи. Този преход бележи нова вълна от по-сложни, по-дълбоки изкази и преживявания между комедийно, драматично и иронично, чрез които Ирина Тасева блестящо защитава разширените граници на творческия си потенциал.
Ученичка на Масалитинов и възпитаничка на неговата Театрална школа към Народния театър, Ирина Тасева се оказва търсена актриса от всички режисьори - като се започне от Хрисан Цанков и Борис Борозанов, та до Стефан Сърчаджиев, Филип Филипов, Кръстьо Мирски и Моис Бениеш. Нещо повече – благодарение на младежкия си дух и отвореност към новото в театъра, тя работи и с режисьор като Любен Гройс, който я кани специално в Пловдивския театър за изпълнение на Майка Парашкева по повестта на Дора Габе. От режисурата на Н. О. Масалитинов до Любен Гройс, от партньорството на Кръстьо Сарафов, Златина Недева, Зорка Йорданова, Олга Кирчева и Константин Кисимов до младите по онова време Андрей Чапразов, Йордан Матев, Апостол Карамитев, Виолета Бахчеванова, Васил Стойчев и Ванча Дойчева – Ирина Тасева преминава през годините, налагайки своя собствен почерк, креативност, необоримия си младежки дух и преданост към делото на театъра.
Въздържана и строга към проявите си на сцената, тя е щедра в положителните си оценки към другите, умее да се радва на постиженията им, насърчава ги и ги поощрява. Най-убедително доказателство за тази страна от човешката и творческата й същност е книгата й „Така блестят звездите” (1963 г.), с която ни остави ценни свидетелства за много от артистите, с които е играла на сцената и с които е общувала в живота.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
