Дебют в Будапеща
Един роден в Ангола португалец, който живее в Амстердам; словенка от малко селце в Алпите, учила в Любляна и Утрехт, която живее в Берлин; словачка, която след следване в Бърно се установява в Бристол; австрийка, обиколила немскоезичния свят, се установява в Берлин – все участници в десетата европейска среща на дебютните романисти, която е едно от централните събития по време на Международния панаир на книгата в Будапеща тази година. Сред тях добре се вписва и българинът Захари Карабашлиев.
В книгите на европейските дебютанти – на възраст от 20 до 48 години – думата не е само за движение в пространството: в тях се осъществяват интересни преходи от език в език, от култура в култура, между минало и настояще. Навярно това наведе и водещата, литературната критичка Анна Гач, на въпроса: какво означава днес понятието национална литература? Унгарският писател Виктор Хорват (автор на романа „Турско огледало”, представящ унгарската история от ХVІ век през погледа на турски младеж) смята, че ако през ХІХ век най-голямата човешка организация е била държавата на териториална основа, днес най-големите човешки организации – корпорациите, не са териториални.
В същото време, в съвременния глобализиран свят, особено в малките европейски държави, истинският успех на една книга се измерва и с превода й на други езици. Произведения с универсален код намират пътя до читателите в различни страни. За тази универсалност и пресичането на границите много допринася и Интернет. Почти всички участници в срещата имат много професионално направени интернет страници, от които човек може да се осведоми (и на английски) за тях и тяхното творчество. Това ги кара рано да осъзнаят, че има неща, които – макар и в домашна среда да звучат престижно – могат да се окажат ирелевантни по отношение на други светове, смята словенката Наташа Кламбергер, изминала пътя от малко словенско селце до сегашното си местожителство в Берлин. В същото време не бива да се мисли за някакво откъсване от корените, тъй като темите, които вълнуват авторите, са тясно свързани с идентичността, самотата, контактите между хората.
Движението във времето, пространството и езика може да се проследи и в житейската съдба дори на най-младите автори, и в текстовете им. Французинът Бруно Насим Абудрар разказва за любовта на млад арабин и еврейско момиче от Трансилвания. Роденият в Луанда (Ангола) Рокардо Адолфо най-напред се установява в Португалия, а след Макао и Лондон, днес живее в Амстердам. „Какво се случи с мене, след като умрях” разказва за адаптацията на млад емигрант в новата среда. Интересен е езиковият експеримент на Арно Камениш, Швейцария, който пише своя роман на немски и ретроромански. Дори чехът Марек Шинделка, който според биографичните му данни никога не е напускал за по-дълго време страната, пише за екзотична Япония, а холандецът Винсент Оверем в текстовете си се движи във времето между настояще и минало.
Характерна особеност на тези дебюти е, че литературата бързо напуска страниците на книгата и търси реализацията си на филмовия и телевизионния екран, в комикси и Интернет сайтове. Тези, изпитали превратностите на преселението, трудностите на езиковата комуникация, отчуждението на затворения в себе си свят писатели, убедена съм, се ориентират умело в необозримите пространства на писменото слово.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
