Що е пърформанс?
МЕСТА + СУБЕКТИ, Пърформанс арт уикенд, организиран от Сдружение «Изкуство днес», куратор Якоб Рачек, 18 – 20 юни 2010
Участници: Елизабет Пенкер (A), Сузане Рогенхофер (A), Марина Фауст (FR/A), Емерик Ено (FR), Алберт Майър (A), ДаДа Да Академия (INT), Формация ВИЛХЕЛМ ГРЬОНЕР (D), ForeverandadayBÜRO (D).
МЕСТА + СУБЕКТИ се осъществява с подкрепата на Гьоте-Институт България, Австрийското посолство в София и АМТИИ Пловдив.
Музика, танц, театър, жест, политически активизъм, дори спорт... Кой се наема да определи границите на пърформанса? Едва можем да се закрепим на определението за единство на време и място на действието, извършвано от артиста. Неговото тяло е основен инструмент на изразяването. Оттам нататък в дефиницията за пърформанс може да попадне всеки процес, довел до произведение и до комуникация. В този дух на постоянна смяна на езика и визуалния инструментариум се развиха и участията в пърформанс уикенда, организиран в Пловдив от сдружение “Изкуство днес”.
Програмата през първата вечер беше съсредоточена в звуковата изява на “живото изкуство”. Всичко започна с импровизации на чело и свърши с DJ set и прожекция с рисуване на живо върху таблет. Но най-успешно откъм комуникация беше бийтбокс изпълнението на френския артист Емерик Ено. Макар и да не е новост в пърформативните практики, явно този тип “приземяване” към уличната култура предразполага много по-бързо и ефективно към включване на публиката и към ентусиазирана съпричастност в отварянето на понятието за изкуство.
Може би тук трябва да направя уговорката, че на нашата сцена поначало липсва стабилен критерий за пърформанс. Това изкуство като че ли остана някак заобиколено от интереса през последните 20 години. Може би заради липсата на предметен потенциал и от някаква философска или идеологическа предпоставка за случването му. И въпреки единичните усилия на куратори, изследователи, “доайени”, артисти, сериозна школа така и не се разви.
Чудно какво ли изобщо може да проникне “ненаказано” с недоверие в среда като нашата при целия неизживян респект от класиката на авангарда. Същият този авангард, който дава необходимото самочувствие на чуждестранните гости сега да ползват неограничената свобода на пърформативното изкуство за своите изяви. Признавам и собствения си скептицизъм към част от нещата, които видях в Пловдив.
В епичния финал на първата вечер от програмата, например, звукът се смеси едновременно с живописното изображение като прожекция на стена и с пластиката на тялото, незнайно защо изиграна под формата на повтарящи се йога асани... Към австрийските артисти се присъединиха с музика и рисуване студенти от Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив (AMTИИ).
Забележително, обаче, беше изпълнението на Алберт Майър от Австрия преди това - съчетание между акустичен звук, изтръгнат с помощта на различни предмети от перките на въртящ се настолен вентилатор, и електрически ритъм, включен в усилвател. Като допълнение на усещането за пълно овладяване на пространството, артистът “моделира” в произведения от него ритъм и светлината в помещението, ползвайки отново перките на вентилатора.
Повтарящ се акцент на пловдивския пърформанс уикенд беше Марина Фауст – фотограф и артист, която живее едновременно в Париж и Виена. Три нейни филма – „Галеранде”, „Паркът”, „Транспорт” – бяха инсталирани в различен формат и в трите локации на събитието – в центъра за съвременно изкуство Баня Старинна, в галерия „Коридор” като част от изложбата „ДаДа Академия Архив ПОКАЗАН” и „На три стени” в галерия „Сариев”. В нейните произведения пърформансът се проявява с своя театрален и кинематографски ипостас. Конкретно във филмите „Галеранде” и „Паркът” това се изразява с преливането на ролята на артиста и като оператор, и като режисьор едновременно.
За компенсация на тази пречистена филмова естетика, в събота вечер Продан Марков реализира пред галерия „Сариев” интервенция по класическия пърформанс на Бас Ян Адер от 1971 „Пада нощта”, като „улови” една светеща крушка в примитивен капан, изработен от падаща дървена щайга.
Не успях да дочакам третата вечер на уикенда в Пловдив, която по програма беше съсредоточена в хореографската изява. Цялото събитие ми остави противоречивото усещане за удовлетворение от видяното и непресъхваща липса на някакво значително доказателство за съществуването на пърформанса като съвременна артистична практика. А изложбата „ДаДа Академия Архив ПОКАЗАН” си остана пълна загадка - само като хаотично свидетелство за действията на група артисти, силно повлияни от историческия принос на Дада.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
