Информационното гърне с мед | data
Информацията е крайно интересна субстанция. Тя някак си не принадлежи на материалния свят и в същото време интензивно му въздейства. Тя е подобна на библейската манна небесна, спасила от гладна смърт евреите в пустинята, която, според легендата, била сладка като мед и чиста като утринна роса, но само когато била събирана, за да засити нечий глад. Съхранена със спекулативна цел, завъждала червеи. Точно за този библейски сюжет се сещам, следейки от известно време на сайта The Register поредната история с главен протагонист и събирач Google, където ролята на манната е отредена на личните данни на потребителите на безплатните Wi Fi връзки.
Историята започва на 27 април с оплакване на германската комисия за защита на личните данни, че бръмчащите насам-натам из градовете коли на Google Street View[1] сканират отворените Wi-Fi мрежи и събират и-мейли и друга поверителна информация. В отговор Google казва, че са събирани единствено сведения за хардуера на мрежите и че те ще бъдат ползвани в продукти като Google Maps, разчитащи на локални данни. Дни по-късно следват признания от страна на компанията за поредната “грешка” и уверения, че макар и събрана вече, тази лична информация няма да бъде ползвана, а ще бъде изтрита. Не и преди „регулаторите в съответните страни да бъдат попитани как точно да стане това”, обаче. От гражданите на мрежата се иска просто да повярват, че едни погрешно оборудвани коли със софтуер, в който съвсем погрешно са били добавени парчета напълно работещ код, съвсем случайно и по грешка са прихващали личните им данни. И това се е случвало в продължение на 3 години. 3 години, по време на които множество градове от над 30 страни са били обходени и от тях като от кошери са били изсмукани капка по капка, бит по бит 600GB информация; и това всичкото се е случило без знанието на Google управата, а по личната инициатива на неназован техен служител. Следват одити от страна на Европа и от страна на САЩ. И независимо от различията в законите, присъдата е единодушна: събирането на подобни данни е незаконно и те трябва да се унищожат. Само след дни, обаче, унищожаването е спряно под предлог, че има „някои неясноти”: едни страни са пожелали изтриване на данните, други – те да бъдат съхранени за известно време. Една страна пък е пожелала съхраняването им, след като е искала първоначално те да бъдат изтрити. Накрая Google решава да запази всичко, като това става не без настояването на Европейската общност. Естествено, че колкото и да се помайват около гърнето с манна, нито една от страните в спора не би пожелала без замисляне да изхвърли вече източеното от информационния кошер. С днешна дата знаем, че данните в Ирландия, Австрия и Дания са изтрити, а в Белгия, Франция, Италия, Испания, Германия, Швейцария и Чехия са запазени. Запазени са за всеки случай и всички останали данни на всички останали страни. Всичко тъкмо започва да изглежда приемливо в очите на мрежовите граждани, когато на 3 юни отново гръмва новина и тя е, че още през януари т.г. спорната технология за източване на данни през Wi Fi възли е била патентована, а методът - описан в приложение, което може да бъде видяно на сайта на Американската патентна служба с адреса на Google за обратна връзка.
Възможно ли е компанията, патентовала продукт, за чието съществуване доскоро се е правила, че не подозира, да се е възползвала от него съвсем случайно, натрупвайки по грешка огромно количество скъпо струващи данни? При все това, Google упорито продължават да твърдят, че това е инцидент и че палавият програмист, отговорен за „иновацията”, ще бъде наказан дисциплинарно. „Бяхме прецакани и изобщо не бива да се съмняваме в това”, невъзмутимо заключава Ерик Шмид, изпълнителният директор на Google по този повод. А Брин, от своя страна, също толкова невъзмутимо твърди: „… всяка една успешна организация е донякъде арогантна." И има предвид „прецаканата” Google, разбира се.
[1]Google Street View е технология, обслужваща Google Maps и Google Earth и доставяща панорамни гледки от различни краища на света. Пусната е в действие на 25 май 2007 първо в САЩ, а после и по света
Коментари от читатели
Добавяне на коментар