Крешендо/декрешендо (музика), брой 19 (2857), 21 май 2010" /> Култура :: Наблюдатели :: Драгостин (модерн) фолк
Български  |  English

Драгостин (модерн) фолк

 

В какво може да се превърне една народна песен? Във всичко! В симфония, в театрална пиеса, във виртуозен вокален ансамбъл (трио, квартет... и т.н. до нонет), във... Мощно и вълнуващо (за кой ли път) го показа композиторът Стефан Драгостинов със състава си Драгостин фолк. В малката прекрасна зала на Музикалния център “Борис Христов” в неделя (16 май) завря и закипя. “Звуковите икони на България” е поредният концертен и звукозаписен проект на Драгостинов. Девет певици и петима народни музиканти са работната територия на композитора. Но с тази малка формация той дава простор на необятната си звукова инвенция и полифоничното си въображение. Песните са от всички региони на страната, от Шоплука и Родопите, от Добруджа и Тракия, от Македония... Песни, които той е срещнал по пътя или в някоя книга, песни, които е чул, които са го “придумали” да ги прозре в музикантското си съзнание, да ги напише наново сякаш, да ги пусне в днешния ден, преродени. И не е никаква ерес това, просто изплита от тях, ведно с патината на времето, нова сплав – фолк-модерн може да се нарече. (Така обичаме да улавяме, да определяме неназовимото). В новия им вариант бушуват всевъзможни гласове, придумват се едни други да станат цигулки или кларинети, да засвистят като зурни, да заклокочат като чанове. Да се тресат с вибрациите на тъпана.
Тук не различаваме традиционните жестове на фолклорната обработка, позната в нашата традиция на обновяването на народното наследство. Тук владее съвсем различен подход. Подходът е на човек, който носи в себе си универсумно знание за днешния ден в музиката и щедро го влага в сътвореното от векове. Разчита в него различни ядра-трезори. Като в приказката, те са достъпни само нему, може да ги отвори само той, може да ги разпознае, да ги извади от непоносимата им самотност, за да ги влее в природата на една различна еволюция. Митът за неприкосновеността отстъпва пред стихията на почерка. Тя, стихията, го разрушава, претворявайки неговия смисъл в нова форма. Така го досъздава. И “звуковите икони” престават да бъдат утопия за миналото, те се движат в настоящето и ни разкриват потенциала си за едно действено, активно, пълно с бъдеще живеене. Живеене в невероятно изненадващо, буквално във всеки такт, с всеки ред цветно-ритъмно-мелодико-хармонично, полифонико-пространствено състояние.
Красиво при това! В “Баба лук посела” тресенето, провикванията пресичаха красиво плътната еднородност на ансамбъла, както и в “Лем-пери, Лем-пипери”. Толкова автентично звучеше шестгласната акапелна “Галунка”! А изпетите инструменти в “Момче-македонче” и виртуозната артикулация, която ансамбълът притежава, ти се струват като дошли от друг свят. След изумителната архаика на старата каракачанска песен “Айде, Хелидонаки” с кларинета, чиято неудържима импровизация остана сякаш да трепти във въздуха, “подпряна” от цветовете на неудържимите женски гласове, можеше ли човек без усилие да отвори още сетива за “Руфинка”. Така изпълнен се чувства!
За първи път съм на концерт на “Драгостин фолк”. Досега съм ги преживявала чрез многобройните им компактдискове, пак дело на Драгостинов. Но живото изпълнение дава още много. Забравила бях колко майсторски Драгостинов манипулира формата чрез цезурата; как я кара да се извива, да върви нагоре към своята естествена кулминация и изведнъж да стихва... уж изчезва. За да прошава отново в гласовете и да продължи естествения си път.
И още: освен Драгостин фолк, чухме три камерни формации – на ученици от Националното музикално училище “Любомир Пипков”, които се учат да пеят с доц. Георги Петков, а на ансамблово мислене ги възпитава Драгостинов. Една сюита върху коледната “Вранеят се врани коне” накрая преобърна за сетен път съзнанието на щастливите в залата с радостен екстаз.
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”