Лиричният Сирано
„Сирано дьо Бержерак” от Едмон Ростан. Превод Веселин Ханчев. Режисура Стефан Москов. Костюми Свила Величкова. Сценография Чавдар Гюзелев. Музика Антони Дончев. Участват Деян Донков, Ана Пападопулу, Владимир Карамазов, Димо Алексиев, Теодор Елмазов, Виктория Колева, Христо Терзиев, Сава Драгунчев. Народен театър „Иван Вазов”. Премиера 16 май 2010.
Конфликтът между красивото сърце и грозното лице, в който възникват игрите на романтическата гротеска, е откритие на драмата на романтизма. Класическата хармония между лицето и душата е разрушена. За романтиците красотата на вътрешния свят и неговия етос стават по-важни от красотата на тялото, а сънят, поезията и творчеството стават по-истински от реалността. Сякаш този идеал на романтиците, многократно следван и развиван, прекрояван и реанимиран в изкуствата на ХХ век, в началото на ХХІ изглежда по-малко популярен от всякога. В нашия свят на култа към тялото и вечната младост, на идеала за хармония между красивото тяло, богатството и успеха, Сирано, героят с душа на поет, с чест на кралски войник и огромен, грозен нос съвсем не е сред медийните образци за подражание. Той не само не е cool. С този нос той просто е loser. А неговата дълбока драма изглежда съвсем неразбираема и в този смисъл - невъзможна.
За Стефан Москов обаче примамлива за театъра е тъкмо тази невъзможност и непредставимост. Вероятно тъкмо заради нея той се връща към Сирано за трети път – след първата си постановка в Сатиричния театър и следващата в Талия - Хамбург. В последната му вариация на тема „Сирано” на сцената на Народния театър той е извел един повече от всякога лиричен и дори леко меланхолен герой.
В последните представления на Москов има винаги един ясно положен конфликт между високата култура, съхранявана от света на изкуствата, и новата простащина на света на чалга-културата и селските знаци на българщината. В „Сирано дьо Бержерак” този път той е въплътен в конфликта между въображаемата фигура на поета Сирано (Деян Донков) и реалния герой на новото време, красивото напористо момче от село Кристиян (Владимир Карамазов). Роксана (Ана Пападопулу) е само „стръв”, нужен фабулен връх на любовния триъгълник и символ на обекта на желанията, на пълнотата на любовното чувство, но не и реален, пълноценен в представлението образ. Впрочем, най-пропадащ, най-изневеряващ и на добрия вкус, и на познатите иронични игри на Теди Москов, тоест, буквален и лишен от иронична дистанция е именно образът на Кристиян дьо Новилет.
Но всъщност единственият образ, който интересува режисьора, е Сирано, а образите на другите са само сенки в неговия свят. В него той язди собствения си нос като кон, превръща го в нос на кораба на мечтанията си и пр., и пр. Този свят е въображаем, хартиен, красиво-абстрактен и затова декорът на Чавдар Гюзелев само го загатва с черно-белия си графичен рисунък и го „отваря” чрез „процепи” към ключовите сцени на действието – най-красивите и оригинални сред тях са например носовете в профил и фас или ключалката (на мъжкото сърце) във формата на женска фигура. В този свят, подобен на оригами-творение, Сирано е сам „хартиена” фигура, а костюмите на Свила Величкова иронично си играят със странните птици от фантазиите му.
В крайна сметка, Сирано е сборен образ между Дон Кихот и Пиеро, хартиения войник и дървения Пинокио, марионетката на нежните чувства и мускетарите. Детинската невинност на поета, дълбоката тъга на несподеленото чувство с Роксана Деян Донков показва неочаквано минималистично, пестеливо, игрово, само с прекрасния контур на клюмналата сякаш фигурка на дървено човече от красивия свят на марионетките, рицарски борещо се за любовта си, което буквално глътва езика си, когато тя е пред него. Въведен в една съвсем нова за него естетика на игра, Деян Донков великолепно работи в нея, създавайки чудесния лирично-самоироничен образ на Сирано дьо Бержерак. Това без съмнение е неговата роля. И е сред най-добрите му роли изобщо.
Сирано е лирическият герой на Теди Москов, а защо не и алтер егото на неговия игрови неоромантизъм. А големият нос на прочутия романтичен герой на Ростан, колкото и да е непривлекателен в света на пластичната хирургия и бодибилдинга, ще остане запазената марка на битката му с мелниците на напористата простащина.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
