Класически нарушител
Забранено, Светозара Александрова, Галерия “Сариев”, 27 април – 29 май 2010
Когато Светозара ми каза, че всички знаци в изложбата й са истински, а не нейни авторски, усетих известно колебание в отношението си към тях. Най-вече заради това, че ги е рисувала направо “от натура”. Но, всъщност, именно този съществен детайл прави изложбата вече не самоцелно иронична, а политическа. Темата на Светозара Александрова не е просто забраната, а забраната по международен стандарт. Наистина е изумителен фактът, че знаци, които често се намират в блогове за забавни куриози, са илюстрация на официално приети, контролирани и подплатени със съответните санкции забрани.
Някои от тях обаче са толкова идиотски, че едва ли дори автентичният им контекст ще успее да ги обясни или оправдае. А галерията вече отприщва напълно интерпретативните своеволия. Първоначалната забава бързо отстъпва на джендър, политически, антиглобалистки, расови, религиозни, фройдистки прочити и на внезапния конфуз на провинения. Защото при всички случаи вече си нарушил поне половината от странните забрани и имаш идеологически възражения към останалите. Малко преди да започнеш с аргументите в своя полза, разбираш, че тези знаци всъщност не защитават норми, а описват и легитимират всички форми на социално лицемерие и дискриминация. Да не говорим, че често дори най-хуманна загриженост се появява като серия от забрани, което автоматично провокира и съпротивителната реакция на нарушението.
Преди година един познат англичанин ми разказваше, че му харесва да живее в България заради тръпката, че трябва съзнателно да внимава за живота си във всеки един момент. Защото тук няма нито една табела, която да те предупреди за нисък балкон, отворена шахта или опасно стъпало. Той твърдеше тогава, че изобилните указания, предупреждения и забрани в неговата страна са го потискали дотолкова, че да пожелае да избяга завинаги на Изток. И колкото да не искам да го намесвам, дискурсът за Изток-Запад също присъства в изложбата на Светозара Александрова. За нас забраните, които е донесла сега, не са обичайно ежедневие, а по-скоро част от опознаването на другите с присъщите на този процес изненада и скептицизъм.
Ако приемем, че тези табели попадат в археологията на далечното бъдеще, стадият на обществено развитие, който те описват, има твърде противоречиви характеристики. Визията, която се появява по презумпция, е за едно псевдолиберално общество, заробено в страхове и средновековни предразсъдъци. От друга страна забраните, които толерира това общество, предполагат висок материален статус, който му позволява да бъде така дребнаво и егоистично концентрирано в собствения си комфорт. А има и трети, идеалистичен вариант, в който това би могло да бъде едно пределно свободно общество, което си измисля абсурдни забрани само заради удоволствието да ги наруши.
Светозара Александрова никога не си е забранявала теми, но напоследък като че ли все повече се ориентира към изявения политически ангажимент. Независимо дали това е влиянието на чуждата среда, в която работи вече от няколко години, или е просто нейното собствено артистично израстване, то прави изкуството й по-зряло и критически отговорно. По отношение на родната й художествена сцена и традиция, това вече я поставя в графата на изключенията. Но за нея това е възможно най-естествената позиция. Ако трябва да я определя във връзка с настоящия й проект, Светозара е класически нарушител. Но досега си позволяваше да нарушава най-вече интимността на собственото си тяло и на личното си пространство.
В този случай изглежда, че тя се ангажира със забраната почти на игра, която цели най-вече поразително свободния превод на знака. Но също прави и поредното нарушение с една тенденциозна техническа несъвместимост, като пресъздава табелите в живопис, със собствен мащаб и с цялата ръкотворна “недодяланост”, която принципно предполага тази медия. Така върху темата за забраната се наслагва и новопридобитата ценност на тези графични знаци като картини, както и за пореден път кощунствено “нехайната” волност на Светозара по отношение на живописната картина.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
