Гладстон, книгите, хората
“Господин Гладстон и българите”, документален, 2010, 57 минути, режисьор Михаил Мелтев, сценарист Румен Генов, драматургичен консултант Влади Киров, оператор Цветан Недков, монтаж Димитър Лучев, звук Иван Андреев, продуцент Пенко Русев, копродуцент - НБУ.
Премиера - 20 април 2010 в Дом на киното.
След костюмната тв-новела “Чуй звездите” (2003), Михаил Мелтев най-сетне засне филм. При това се връща към документалистиката с тема-находка - връзката между легендарния английски политик Уилям Юарт Гладстон (1809 – 1898)и съдбата на България. Филмът си има формален повод, макар и отминал - 200 години от рождението на Гладстон, известен като бляскав оратор, писател, либерал и хуманист, 4 пъти министър-председател на Англия, страстен опонент на Дизраели и активен защитник на българската кауза след потушаването на Априлското въстание. Сценарият на историка Румен Генов е базиран върху щедър фактологичен материал, а в задкадровия текст се провижда игровата словесност на Влади Киров. Честно казано, преди да гледам филма, не предполагах, че в страната си може да е по-неизвестен, отколкото у нас. Но авторите са направили проучвания и още в началото се заявява, че Гладстон не е само название на улица, лик от бръснарница или пъб... По-късно филмът аргументира подозренията им – през случайно анкетирани и на родната му Rodney Street в Ливърпул, и на софийската улица “Гладстон”... Французойка в Оксфорд, където е учил, споделя: “Гладстон звучи като марка цигари”, а студентка обяснява, че “атракция е столовата, където е сниман “Хари Потър”.
Филмът започва в черно-бяло и с гласа му от 1988, но още преди да излезе заглавието, на екран и в цвят се появява проф. Андрей Пантев и заявява константността на топлото българско отношение към големия викториански политик, неподвластно на идеологии и пристрастия.
След изгледи от днешни Лондон и София (Народното събрание и 18 СОУ “Уилям Гладстон”) и редуване на служба в катедрала и източноправославен храм, в кадър е правнукът на Гладстон – сър Уилям Гладстон, който ни съобщава, че е роден през 1925, 27 години след смъртта му. Разказва за славния си прадядо, а камерата фиксира атмосферата в достолепната къща, белязана от книгите. Те, както брадвите и дневника, са страст на политика – последния води от 19-годишна възраст до края на дългия си живот. Именно от него се разбира, че е прочел 22 000 книги. А заради трудовете си върху Омир в една карикатура е наречен “Омир от Уелс”.
Филмът изследва биографията на Гладстон остроумно в сериозен контекст - през задкадров текст на фона на прочутия дневник, откъси от бляскавите му речи, дарената от него уникална библиотека на селцето Хъдън, портрети, карикатури, литографии, фотоси, карти, интервюта с английски и български историци и съвременни наблюдения се представят неговите възгледи и действия и днешната им рецепция...
Но в сблъсъка между архив и реалност,политически интерес и благородна кауза, атрактивната фактология на свой ред се сблъсква с хаотично-паралелната структура на филма – съвременните епизоди и особено религиозните служби са преекспонирани, а връзките на Гладстон с България са показани донякъде произволно и формално: от Раковски, през Захарий Стоянов, портретите на лидерите на Априлското въстание, черквата в Батак и т.н. до протяжен разказ за Баташкото клане, илюстриран с известни картини, и вездесъщият Божидар Димитров в кадър. Присъствието му като „на всяко гърне мерудия” тутакси олекотява филма. Като стана дума за него, не мога да пропусна още един недостатък, прочее хроничен за документалното ни кино – освен узнаваемото му лице, тези на проф. Иван Илчев и проф. Пантев, както и правнука, който сам се представя, другите интервюирани остават анонимни. Имената им са изписани във финалните титри и можем само да гадаем кой кой е.
И все пак, филмът е далеч по-интересен от проекта, представен м. г. на националната комисия за документално кино при НФЦ, а заглавието “Господин Гладстон и българите” е по-чисто от първоначалното “Двойното възкръсване: “Народният Уилям” Гладстон и България”. Би се чувствал комфортно на телевизионния екран. Има какво да се научи от него.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
