Райко Райков (1.02.1932 – 15.05.2010)
Отиде си и Ачо. Може би го повика при себе си братът му близнак Дики. Така Братя Райкови се събраха в по-добрия свят, за да правят с ангелите това, което в този можеха най-добре – театър. В създадения от тях уникален театър „Щурче” Райко беше режисьорът, а Данаил – художникът. Възпитаха, влюбиха в театъра повече от 1000 варненски деца. Дадоха на професионалното театрално изкуство едни от най-добрите артисти. Примамиха за творчеството за деца автори като Валери Петров и Константин Павлов. Спектаклите им бяха невиждано красиви. Във всеки от тях по неповторим начин се поднасяше доброто, всеки особено грижливо пазеше детето, щедро даряваше радост.
Режисьорът Райко Райков внимателно се вслушваше и в детето в себе си, доверяваше му си, обичаше го. Без това доверие нямаше да се родят спектакли, като „Бяла приказка” от Валери Петров или „Петимата старци” по Константин Павлов.
Ачо беше забележителен педагог. Принцип в работата на театър „Щурче” бе воденето на куклата от няколко души. Така се създаваше усещане за общност, за доверие в партньора до теб, за приятелското рамо, което няма да те предаде, за взаимозависимост в изграждане на цялото.
Егоизмът беше чужд и на двамата братя, но строгостта и отговорността към работата заразяваше всеки, който се докоснеше до тях. Живееха и всеотдайно се грижеха за „Щурче” и за своите щурчета. Показаха това, което можеха, почти из целия свят. Навсякъде ги аплодираха възторжено, запленени от невижданата магия на изкуството им.
Ачо, много ни даде и много ще ни липсваш. Ще те помним!
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
