Монопейзажи с полиизмерения
В средата на април в галерия “Върхове/Zeniths” на Сибанк се откри изложбата “Монопейзажи” на Симеон Шивачев.
Серията голямоформатни платна само условно могат да бъдат определени като пейзажи. Природният пейзаж изглежда е далечният повод за тяхното създаване. Авторът се оттласква от конкретното, за да сътвори абстрактни композиции, които изследват възможностите на монохромната живопис, като експериментират с цвета и фактурата в дълбочина, повтаряйки един и същ мотив.
Условната линия на хоризонта, която върви косо през живописната тъкан, разделяйки платното в пропорция около 3 към 1, сякаш преминава през всички картини едновременно. Освен че е основният обединяващ композиционен и смислов елемент, тя дава повод на художника да разработи цвета и фактурата по различен начин в пределите на едно и също изобразително пространство на базата на контраста или цветовото единение. Именно това разделяне по хоризонтала ни дава повод за асоциации за пейзаж с небе и земя или небе и водна повърхност. Това, че хоризонтът не е просто права линия, а бележи лек диагонал, внася определена динамика в композиционното решение. Според думите на автора, така изглежда пейзажът, наблюдаван през прозореца на бързо движещо се превозно средство. По този начин, в на пръв поглед статичните решения е привнесена и илюзията за движение. Тази илюзия, както и усещането за единство, се засилват и от приликата на платната с кино кадри, мотивът е почти един и същ, повтарящ се, но всеки поглед-картина ни предлага нова визия.
Въпреки всичко, можем да се запитаме защо да гледаме тази изложба, какво ни предлага тя? Абстрактната живопис и информел арт отдавна са класика в историята на световното изобразително изкуство. На българската художествена сцена подобни пластически проблеми се третират още от 1980-те години в работите на редица наши живописци, сред които се открояват името и творчеството на големия художник Петър Дочев.
Настоящата изложба несъмнено ни дава още един повод да се вгледаме в този вид изкуство. Освен че е крачка напред в личното развитие на Симеон Шивачев като автор, тя ни предоставя естетическо и интелектуално преживяване. Още по-същественото е, че ни кара да си спомним за основния смисъл на абстрактната живопис, а именно - стимулация на фантазията чрез не-изобразяването, която ни помага да се обърнем към света на духовното и не сетивното посредством нашите емоции.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
