Игра на медии
Коя е тази дума, която започва с „к” и има „т” в средата, а завършва на „а”? Около този въпрос телевизионната водеща говори в продължение на 60 минути, без да спре да приканва зрителите да й се обадят и да спечелят парична награда. Почти е уникално как тези телевизионни момичета съчиняват една своя реалност, бълвайки безспир думи, за да печели продуцентът на играта и телевизията. Ясно е, че думата „котка” не е най-върховото постижение на мисълта ми, но продължавам да изпращам sms-и, за да „пробия системата” и най-накрая да проверя дали наистина дават награда на всеки десети, изпратил правилния отговор, както обещават. В края на предаването дете на 10 години ме измества в класацията на редовните ‘есемесители’. Не ми остава нищо друго, освен да видя какво казват учените за този феномен – игрите.
„Какво научаваме от игрите?” е въпрос, около който водещи на тв и радио игри, студенти, докторанти и преподаватели от ФЖМК към СУ „Св. Климент Охридски” дискутираха на кръглата маса, състояла се на 23 март. Изследователският екип на доц. д-р Вяра Ангелова, проф. Снежана Попова, докторантите Георги Савчев и Елена Колева и студентите от профил „Радио” – Диана Иванова и Ива Дончева, представиха резултатите от 4-месечен научно-изследователски проект за познавателните стойности на игрите. Екипът избира съчетаването на три основни подхода към игрите в ефира – проведени са интервюта с водещите на популярни тв и радио игри, като „Стани богат” („Нова тв”), „Минута е много” (БНТ), „Еврика” („Хоризонт”, БНР) „Светофар” (програма „Христо Ботев”, БНР), „Тик-так” („Хоризонт”, БНР).
Екипът е наблюдавал 26 радио и телевизионни игри, от които 19 са игри, които работят със знание. Снежана Попова ги разделя в три основни групи: игри, центрирани върху знанието; игри чрез знание, насочени към контакт с публиката; игри, които „заиграват” със знанието. При първия тип участниците са в студиото и отговарят на въпроси за определено време. При игрите, в които основен е контактът с публиката, принципът е различен – играещите участват по-скоро заради играта, а не заради наградата. В този случай наградите са скромни – дискове, книги, билети, а въпросите са свързани с т.нар. „обща култура” на участниците. В третия тип, който изследователският екип очертава, играенето става с sms (обикновено по специални тарифи), а наградите са скъпоструващи предмети.
Два са важните изводи, които екипът посочва – всички игри, свързани с търсене на знание, претендират да имат познавателна стойност, но липсва възможността за дискусионно обсъждане на отговорите. Игрите в медиите работят предимно с тестови въпроси – със затворен тип отговори. И вторият извод е свързан с важността на източника на информация. „Вече дори не важно да се каже, че информацията е от Интернет, формулата е „четох някъде”, според Снежана Попова. Но точно в забавна и „несериозна” форма като игрите (както понякога я възприемат част от зрителите) се проявява много сериозен проблем - за достъпа до знание и социалните неравенства. „Играта със знанието се ограничава до „игра на сръчности/справяне”, както установява Снежана Попова. Призоваването от страна на водещите: „можете да направите справка в енциклопедията, в речника и т.н.”, показва отхвърлянето на действителност, в която не всички имат равен достъп до знание.
Какво още ни разкриват за игрите изследователите? В „Стани богат” има екип от специалисти по различни теми. В „Минута е много” се канят хабилитирани специалисти, които са консултанти в предаването (както обясни самият водещ на предаването Петър Вучков, също участник в кръглата маса, консултантите помагат на предаването срещу заплащане от 1 лев на въпрос). В една от радиоигрите „Еврика” (програма „Хоризонт”, БНР), освен радиоводещият, спонсорът казва какви въпроси да се задават. Така изследването засяга интересно медийно отношение към знанието - знанието, което спонсорът иска да се знае. Според Вяра Ангелова от значение е и това, че водещите се възприемат като „обикновени хора”, още повече, че за всеки от тях „обикновените хора” са много важни като аудитория и като участници.
Но пак да се върна на момичето с буклите и думата „котка”. По-важно в случая е детето-зрител, което печели 300 лева с изпращане на многобройни sms-и. Участието на Диляна Кирковска в кръглата маса беше свързано точно с този момент от игрите – там, където без никакво усвояване на знание, в тях участват деца. Всъщност, защо съществуват непознавателните игри? – този въпрос задава студентката от профил „Радио” Диана Иванова. На пръв поглед скучни, водени досадно, всъщност те са източник на солидни доходи за медията, освен това, според нея, запълват времето, което не е „праймтайм”. И тук възниква проблемът с доверието в медията. Наблюдението на Диана Иванова показва, че всички обвинения за манипулация и нечестна „игра” със зрителите в медийните форуми са насочени към телевизията, която излъчва играта, а не към водещите. Дали игрите ни помагат да трупаме знание? Може би игрите – да. Но дали това важи за медийните игри?
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
