Алън Силитоу (1928-2010)
„Ще ви накарам да се разтреперите от ужас, ако ви разкажа за вълната филистерство, която ни заплашва от страна на тези изпълнени с гняв младежи, които идват направо от заводските конвейери и започват работа като критици и дори като поети и писатели”.
Така в средата на 50-те години иначе кокетният по оксфордски Ивлин Уо напуска добрия тон, за да стане неволно кръстник на групата на Джон Осбърн („Обърни се с гняв назад”), Кингсли Еймис („Щастливецът Джим”), Колин Уилсън (”Аутсайдерът”), разбира се, Алън Силитоу… Всъщност, точно последният автор е предизвикал остроумието на Уо, но пък и „Сърдитите млади хора” не се сърдят твърде дълго... Десетилетия по-късно същият Силитоу, автор на култовите вече творби „Самотният бегач на дълги разстояния” и „Събота вечер, неделя сутрин”, ще заяви:
„Що се отнася до „сърдитите млади хора”, самият израз е чудесен, но изобщо не съответства на действителността. Никога не съм бил член на някаква общност. Аз съм себе си, само себе си, без никаква връзка с когото и да било. Още на пет години знаех, че искам да напусна Англия. С наслада откривах, че преди да започнеш да пишеш каквото и да било, трябва да си изчел всичко. Написах „Събота вечер, неделя сутрин” в Аликанте, седнал под едно портокалово дърво. По онова време беше по-добре да съм далече от Англия... Вече изобщо не ставаше дума за обществени класи; никога не съм имал чувството, че принадлежа на работническата класа, нито впрочем към която и да било класа. Бях като изгнаник или войник, или просто като човек, който живее в чужбина; и това беше чудесно.”
Алън Силитоу напусна този свят на 25 април в Лондон. А „Самотният бегач на дълги разстояния” отдавна се е превърнал в превъзходен роман за юноши.
М.Б.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
