Великата образователна държава
Преимуществото на университетите в Америка
За разлика от много други страни, в САЩ няма централни държавни университети. Много университети получават парични субсидии от федералните власти, но те предимно се отпускат на отделни учени за техни изследователски проекти, благодарение на които университетът получава част от предоставените средства за административни разходи. Това прави известните професори много влиятелни. И когато се прехвърлят от един университет в друг, тяхната влиятелност им позволява да разчитат на достойно отношение.
Държавни университети има във всички щати и между тях има конкуренция. Обикновено всеки щат иска да има няколко вида държавни университета:
а). елитен държавен университет, ориентиран към изследователска работа, като например щатските Калифорнийски и Мичигански университети;
б). масови неелитни университети;
в). всеки от това множество университети има многобройни филиали – като например Калифорнийският университет в Лос Анджелис, Калифорнийският университет в Бъркли, Калифорнийският университет в Сан Диего;
г). общинските университети – например Сити колидж в Ню Йорк;
д). колежи с двугодишни образователни програми за студенти, които не са събрали достатъчен бал за постъпване в по-престижни университети. Всички тези различни видове университети осигуряват работни места на преподавателите (които обикновено получават своите научни степени в по-елитните университети).
Така неелитните университети косвено поддържат елитните.
Подобно е положението и с религиозните университети.
Доколкото в САЩ няма официалнарелигия, различните вероизповедания се стремят да открият свои собствени университети. Такива има във всички щати и ги издържат практически всички вероизповедания.
За най-престижни университети в САЩ се смятат частните – Харвардският, Йейлският, Принстънският, Станфордският, Чикагският, Университетът Дюк, Пенсилванският (въпреки названието си, университетът е частен – големият държавен университет в щата се нарича Държавен Пенсилвански университет).
Престижът им се обуславя от това, че те са най-старите университети в страната, и от факта, че от самото начало са били свързани с висшата класа и затова приемствеността на елитния статус е заложена в самия състав на студентите. Десетилетия наред тези университети са притегателен център за най-изтъкнати професори. Те успешно привличат изследователски субсидии и се оформят като центрове на бюджетно финансиране.
Комерсиални университети. Те се появяват сравнително скоро, авторитетът им не е висок. Например щатският университет във Финикс е нещо като вечерно училище с невисоки такси за студенти, които искат да придобият определени професионални навици.
Различните видове университети – държавни, религиозни, частни – периодично се стремят взаимно да си подражават. Например католическите университети много-много не наблягат на религията и наемат професори некатолици. Много традиционни протестантски университети се стремят да станат светски.
Американските университети могат да си осигурят независимост, тъй като имат многобройни източници на финансиране:
- държавни субсидии (пряко държавно финансиране на държавните университети, а също изследователски субсидии и субсидии за студентски стипендии);
- студентски такси, които също спомагат да се осигури определена независимост от държавен контрол;
- благотворителни дарения – от състоятелни хора, корпорации, випускници. За богатите хора отделянето на пари за университетите е въпрос на престиж. Най-известните университети носят имената на своите основатели (Харвард, Йейл, Станфорд, Дюк). В други случаи името на богатия спонсор е увековечено, като някоя от сградите на университета носи неговото име;
- спортът е доста разпространен източник на средства. През ХХ век изведнъж се оказа, че университетът може да стане прочут с успешен футболен или баскетболен отбор. Университетът може да получи огромни доходи от продажби на билети за спортни игри, на права за телевизионно излъчване, на дрехи със спортна символика. С изключение на САЩ, във всички останали страни спортът е отделен от училището. Поради това никъде другаде то няма такъв източник на доход. Неочаквано следствие от това се оказа фактът, че в САЩ най-популярни станаха не университетите с високо равнище на образование, а тези с най-успешни спортни отбори.
Поради наличието на множество източници на доходи, нито бизнесът, нито правителството могат да контролират изцяло университетите. Тук е залогът за тяхната автономност. Как това се преобразува в интелектуална продуктивност и интелектуално доминиране в света? В много области американските университети се борят да привлекат най-известните и продуктивни професори и по правило са в състояние да им предложат по-голямо заплащане и по-голяма независимост за реализация на идеите им.
Друг ключов момент е вътрешната структура: американските университети имат множество професори във всяка област. Тук е разликата в сравнение с традиционната европейска система – “на всяка специалност по един професор”. Американските университети се стремят да създават големи катедри с много професори в една област – това измества центъра на властта от ръководството на университета към катедрите. Така катедрите стават центрове за иновации.
Американската система зае водещи позиции в света след Втората световна война. Донякъде това стана поради унищожаването на германските университети (от нацистите и войната). САЩ извлякоха изгода от това, като взеха на работа най-добрите професори емигранти. Много от днешните американски професори са техни ученици.
Но 1945 бе преломният момент, след който образованието в американските университети започна да придобива масовост: процентът на обучаващите се младежи в университетите нарасна от тогавашните 10% до сегашните 60%. Това доведе до необходимостта от по-голям брой университети, преподаватели и, следователно, структури, насърчаващи иновациите. Обратно, френските университети, например, бяха ограничени от централизирана структура. А британските университети, макар и да разполагаха с по-голяма вътрешна автономия, попадаха под все по-голям натиск от страна на правителството като едва ли не монополен източник на финансиране.
Американските университети сега изпитват известни кратковременни затруднения. Откакто елитните университети започнаха да получават значителни парични дарения от частни лица, те станаха едри играчи на фондовия пазар: затова, във връзка с пазарния спад, породен от икономическата криза през последните две години, много университети започнаха да съставят по-консервативни бюджети. Но тъй като това е само един от източниците им на средства, едва ли кризата силно ще повлияе на тяхната автономност.
В естествените науки съществува тясно сътрудничество между бизнеса и университетите при реализацията на специфични изследователски проекти. Някои критици се възмущават, че това е накарало университетите да забравят идеалите си за стремеж към знания и ги е тласнало към печалбарство. Такава тенденция се забелязва, но има и балансиращи фактори: например важността да бъдат задържани известните професори в даден факултет, което благоприятства чисто интелектуалната дейност. Още повече, че великото откритие или теория все още са най-добрият начин за спечелване на известност. Освен това много университетски професори проявяват собствена инициатива с цел да намерят комерсиално приложение на откритието си. Пример за това е бумът на биотехнологиите през последните години. Затова не трябва да смятаме, че изследователската дейност на университетите изцяло и напълно се определя от търсенето на бизнеса.
Нещо повече, много високотехнологични предприятия заприличаха на университетски градчета. Те имитират университетския стил.
Не бива да се преувеличава интелектуалният монополизъм на американските университети в света. В по-интелектуалните области, като философия, литература и социология, през последните 50 години световният интелектуален център навярно бе Париж. Това стана факт благодарение на уникалната комбинация от елитни френски университети, издателски и медиен бизнес, както и оформянето на френската столица като свят на изкуствата – оттук и знаменитите “френски мислители”, като Сартр, Клод Леви-Строс, Бурдийо, които придобиха широка известност извън стените на университетите.
В САЩ няма подобна структура за печелене на известност в различните области – и американските интелектуалци често се оплакват от тази липса. Вашингтон е политически, но не е главен интелектуален център; Ню Йорк и Лос Анджелис са медийни центрове, там има и няколко големи университети, но тези градове не са столици и не те са доминиращите в университетския свят. Големите университети се намират в Бостън, Чикаго, Сан Франциско, Филаделфия и в много по-малки градове като Принстън или Ню Хейвън.
Превод Виржиния Томова
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
