Йордан Дафов на 70
Йордан Дафов влезе в музикалния ни живот силно, устремно, като предпочитан, любим ученик на Константин Илиев по дирижиране, но също изкушен от композирането. В самото начало на 70-те години той се “узакони” като композитор в класа на Оливие Месиен по анализ, композиция и естетика в Парижката национална консерватория.
Пътят му на диригент беляза Софийската филхармония и Толбухинския (Добричкия) камерен оркестър, както и оркестрите във Варна, Плевен и Бургас. Но той е работил и с други състави у нас и в чужбина, където е концертирал много.
Композиторът Йордан Дафов провокира с експресивно новаторско писмо, със смелостта на идеите си още от 70-те години, когато бе един от т. нар. авангардисти. След четири симфонии, цигулков концерт, Серенада и Утринна музика, създадени все в 70-те години, и пиесата “Профил и анфас” (1986), последва дълга пауза за композитора Дафов. За щастие, в последно време той отново ни показа, че владее енергията да пише музика – ярко, великолепно доказателство за това са неговите Ноктюрни за мецосопран и пиано върху японска поезия, както и Елегията за соло виолончело и Сонатата за соло цигулка.
Музиканти с таланта, културата, възпитанието и житейския реализъм на Дафов са дар за България. Особено в контекста на днешния ден.
Да е жив и здрав! И да ни подарява музиката, която таи в себе си.
К
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
