Тодор Кръстев на 70
Учен от световна величина
За да оценим изминатия до сега творчески път на проф. д-р арх Тодор Кръстев, би трябвало да разбираме, че опазването на културното наследство е една трудна мисия. Тя непрекъснато се сблъсква с наслоени предубеждения, откровено неразбиране (политическо и професионално), нормативни несъвършенства, непълноценно управление, липса на средства и пр. Затова културните ценности са перманентно застрашени, а тяхното опазване е системен процес. Близо 50-годишната дейност на проф. Кръстев в опазването отразява неговия непрекъснат стремеж при тези трудни условия да бъде осъществена комуникация и синергия между различни области, свързани с наследството: опазване, изследване, устойчиво използване, управление, технологии, образование. Днес можем да установим, че той успя в тази своя лична стратегия, като постигна промяна във всяка от тези области.
Роден е на 24 февруари 1940 в Бургас, през 1962 завършва архитектура и започва работа в бургаската Проектантска организация. Точно тук, с много реализирани проекти, се формира усещането му за духа на мястото. Неговият Мостик на бургаския плаж до такава степен отразява този дух, че през 2008 жителите на града го избират за „Символ на Бургас”. По-късно, през 70-те и 80-те години, когато все още основен обект на опазване е преди всичко паметникът на културата, негов екип за пръв път предлага стратегия и методика за опазване и развитие на обширни исторически територии. Впоследствие той развива този подход в серия от устройствени планове за исторически селища и центрове (София, Пловдив, Кюстендил, Шабла и др.). Особено респектираща е неговата работа по културното наследство на Пловдив (заради която е Почетен гражданин на града). Предложената от него урбанистична стратегия за опазване дава конкретни практически резултати: например идеята за „Подземен музей на Филипопол” води до проект за ревитализация на Античния стадион, спечелил европейско финансиране от близо 1 млн. евро; концепцията за „Старинен Пловдив” е основа за реализиран проект, финансиран от ЮНЕСКО с 1 млн. щ. д. През годините проф. Кръстев печели в колектив ІІ премия в световен конкурс за историческия център на Карлсруе, ръководи проект за Тракийската гробница край Свещари (спечелил гранд на Headley Trust), работи по къщата на Елиас Канети, Русе (по възлагане от Министерството на културата на Австрия), по зоната около Централната минерална баня в София и др. Тази практическа проектантска дейност допълва неговата научна дейност (близо 90 научни публикации) – при него това са две страни на едно цяло. Например, книгата му „Архитектурното творчество” (1980) – първото по рода си у нас изследване на архитектурния творчески процес – отразява до голяма степен неговия личен проектантски опит. А последният му научен проект HERITAGE: ESPRIT (2009) обобщава опита за комуникация между различни области на наследството.
Проф. Кръстев е един от първите в световен мащаб, който още през 70-те години обръща внимание върху ролята на културните пътища като нов вид културно наследство (едва през 1994 ИКОМОС оцени тази роля). През 1999 проф. Кръстев предлага и ръководи проекта „Национална мрежа на културните маршрути”, а през 2000 – проекта „Културни маршрути на Югоизточна Европа” (получил награди от Фондация „Крал Бодуен”, Белгия, през 2000 и от Делегацията на Европейската комисия в България през 2002). Проектът е в основата на Регионалния форум „Културни коридори на Югоизточна Европа” (Варна, 2005). Проф. Кръстев е сред основателите на Международния научен комитет за културните маршрути на ИКОМОС (1998), член на неговото ръководство и един от авторите на Международната харта за културните маршрути на ИКОМОС (2008). На тази основа, проф. Кръстев е и пръв пропагандатор у нас на културния туризъм. Като основател и председател на Асоциацията за културен туризъм (2001), той предлага и ръководи три от петнайсетте проекта за културен туризъм, реализирани по ФАР през 2004, като по този повод извършва истинска мисионерска дейност по области и общини за разясняване на огромния потенциал на културния туризъм и на конкретните проекти.
В периода 1982-1990 проф. Кръстев е директор на НИПК, който по това време има около 2000 служители и 5 филиала. В този период Институтът спасява хиляди културни ценности и реално отстоява каузата за защита на наследството – ще припомня битките, на които бях свидетел – срещу пробива „Булаир” в Бургас, екарисажа в Русенски Лом и хипотетичното възстановяване на църквата „Св. Св. 40 мъченици” в Търново, за спасяване на археологическото наследство в Пловдив, на Ботаническата градина и Арсенала в София и много други. Като председател на ИКОМОС/България, през тежкото време на 90-те години проф. Кръстев успява да осигури международни помощи за българските ценности на стойност над 1 млн. щ. д. (по това време ежегодната държавна задача за опазване възлиза на около 150-300 хил. щ. д.!) и пряко ръководи редица международни проекти на ИКОМОС в тази област. През 1980 той създава първата академична специализация по „Опазване на архитектурното наследство” за студенти по архитектура в УАСГ. За изминалите 30 години под негово ръководство се формират стотици млади архитекти, чувствителни към културното наследство, той е в основата на един разширяващ се кръг от съмишленици в мисията за опазване.
За тези години проф. Кръстев изгражда забележителна репутация в международния свят на консервацията. Той е една от знаковите фигури на ИКОМОС – почетен член на организацията, дългогодишен член на нейния Изпълнителния комитет, член на панела „Световно наследство” и на Академия ИКОМОС, президент на неговата 11-а Генерална асамблея през 1996. Проф. Кръстев е авторитетен експерт на ЮНЕСКО и ИКОМОС с принос за опазването на Световното наследство на Европа чрез възложените му мисии в Авиньон, Лион, Берлин, Ферапонтовия манастир в Русия, Будапеща, Баку, Берат в Албания, Котор и Цетине в Черна гора, Яйце в Босна и Херцеговина, Киев, Санкт Петербург, Белград. Например, неотдавнашната остра реакция на ЮНЕСКО срещу намерението да бъде изграден небостъргач в зоната на старинното градско ядро на Санкт Петербург (Световно наследство) до голяма степен се базира именно на препоръките от експертизата на проф. Кръстев.
Накрая ще обърна внимание върху един важен ключ за разбирането на многостранната дейност на проф. Кръстев – способността му да формира съмишленици и последователи. Той изповядва убеждението, че модерното опазване на културното наследство е колективен процес, многобройните участници в който трябва да са истински партньори. Според него приемствеността в средата изисква приемственост между поколенията на базата на общи ценности. За превръщането на подобни убеждения в жизнено поведение се изисква и определена етика – не можеш да създаваш съмишленици, ако не им даваш безвъзмездно нещо от себе си. Именно това е едно от неговите най-ценни, чисто човешки умения.
Анастасия Константинова
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
