Песента на “Щурче”
Половин век Детско театрално студио „Щурче” ражда своите шарени светове. Възпитаниците му казват, че любимият им цвят – ултравиолет, е тяхната запазена марка. В тъмното ултравиолетът приковава вниманието, движи се, рисува във въздуха котарак, мишка, великан, приказка без думи, спомен, грозно пате... Дали през есента на 1959 г. братята-близнаци Райкови са подозирали, че от идеята да съберат в един физкултурен салон няколко деца, с които заедно да бъдат автори на красиви истории, ще се постави началото на детски театър, който пък ще събуди дарбата на талантливи български актьори, като Мариус Куркински, Мария Сапунджиева, Невена Бозукова, Петър Антонов, Даниела Викторова, Христо Колев, Вежен Велчовски и т.н.? Днес във Варна, в клуба за детско творчество на ул. ”Ангел Кънчев” 33А, 20-ина щурчета от новото време работят неуморно върху най-новия си спектакъл „Грозното пате” по мотиви от приказката на Андерсен и... са част от юбилея на големите.
През различни салони и зали минава пътеката на щурчетата: училище „Иван Вазов”, Македонски дом, Дом на транспортните работници. Кризата не ги забравя – в периода 1999-2006 г. те остават без пространство и дейността им спира. През 2006 г., по инициатива на стари възпитаници, сред които е и актьорът от Държавен куклен театър–Варна Христо Колев, детската студия възкръсва. Щурчетата се събират, намират място, но предстои най-трудното - да го облагородят, защото пространството, което получават, се нуждае от цялостен ремонт, от построяване на сцена. Всички възпитаници се обединяват, почистват, боядисват, проектират заедно и днес децата имат нова зала с около 110 места - примамлив остров за изява и на частни театрални трупи.
По време на юбилея имах възможност да чуя спомени за преживяното от Райко Райков, Данаил Райков (1932-2009), Валери Петров, проф. Николина Георгиева, Ицхак Финци и много щурчета.
Райко Райков:
Този театър се създаде преди 50 години в училище „Иван Вазов”, тогава бе директор г-жа Петрова. Тя пое инициативата и помогна. Аз бях учител по физическо възпитание и имах мерак да правя театър. Брат ми беше завършил Художествената академия в София и двамата заедно в училището поставихме две пиеси: „Заешко училище” и „Сънят на малкото Дорче” - съвсем примитивна работа. Директорът на другото училище, което бе в другата смяна, но в същата сграда, ни забрани да играем театър във физкултурния салон. Така след време се озовахме в Дома на транспортните работници, като поканихме двама кукленици: проф. Атанас Илков и проф.Николина Георгиева. Те харесаха работата ни и написаха писмо до ръководството на дома да ни предостави всички възможности и необходима техника за нуждите на студиото. Заредиха се спектакли. Първият бе „Опитно поле”, вторият бе съвкупност от много миниатюри, после направихме „Старецът и морето” по Хемингуей, „Пинокио” по Колоди, „Етюди” по Константин Павлов, „Спомен”, „Акробати”, „Игра”, „Котка и мишка”, „Приказка без думи” по Андерсен... Обиколихме света: Щатите, Унгария, Германия, Полша, Чехия, Куба. Благодарен съм на всички, които ни помогнаха, за да ни има 50 години!
Данаил Райков:
Тук, където е нашата къща (квартал „Галата - б. а.), бяхме опънали палатка. Готвихме си в един голям казан и вечер с децата си правехме огън. Все още нямахме име на студиото. Една вечер им предложих да измислят име. Децата изричаха различни имена, от които се отказвахме. Някой каза „калинка”, но брат ми не го хареса и всички замълчахме. Както си седяхме, в тъмнината запя щурец. Едно дете извика: „Чуйте колко хубаво свири това щурче!” Така решихме да наречем студията „Щурче”.
Валери Петров:
Моят приятел Константин Павлов ми каза: Знаеш ли, във Варна има едно театърче, много интересно, трябва да направим нещо, за да го видиш. Кошницата, с която отидох, не се оказа празна. Наистина това, което видях, бе извънредно любопитно за мен. Двамата братя бяха включили хлапета - от най-мъничките до последен клас на гимназията. Всички бяха заедно. Сами си правеха декорите, сами си правеха куклите и техните костюми. Двамата братя бяха даровити и това се усещаше веднага. Нещата много ми харесаха. Спомням си една от миниатюрите по народната приказка за ряпата - привидно непретенциозно, но толкова изпипано и точно, че наистина се получаваше чудесен спектакъл. Всичко беше добре, но им липсваше драматургия. Така се опитах да направя нещо за тях и се получи първата приказка, която написах за деца. Тя се наричаше „Бяла приказка”. Те я направиха много хубаво. После написах и други неща и покрай щурчетата разгънах своята линия за деца. Тя нямаше да се развие без контакта с тях. Ще завърша с това, че „Щурче” е явление в българския куклен театър!
Проф. Николина Георгиева:
Когато обучавам студентите по куклена режисура, едно от основните неща, което им казвам, е: режисьорът и художникът трябва да бъдат като близнаци, защото в кукления театър те са равностойни. Самото куклено изкуство е синтез между изобразителното и театралното изкуство; актьорът и куклата са едно тяло, от което следва, че режисьорът и художникът са близнаци. Доказателство на тази теза са братя Райкови. Истински близнаци, единият режисьор, а другият художник. Те създадоха магията „Щурче”. „Щурче” е образ на най-чистия извор, от който ние сме почерпили най-интересните студенти, а после и актьори. Поздравявам младите продължители на делото на братя Райкови!
Ицхак Финци:
Спомням си за работата с братя Райкови с чувство на взаимност. Те умеят бързо и лесно да създават контакт, да дават точни указания. Усещах, че имаме сходство в разбирането за красота. Благодарен съм на случая, че бях поканен да работя в техни представления, благодарен съм и на търпението им, вложено при общуването с децата, те притежават дарба за това.
Песента на най-малките щурчета е звънка, може би неравна, може би често неуверена, но тя придобива своята дълбочина постепенно с научаването на нещо ново, с измислянето на нова история, техника, кукла. Големите щурчета са събрали материал за издаването на книга, посветена на юбилея. Остава културните институции да подкрепят благородното начинание и да помогнат за издаването й. А дотогава - всъщност завинаги - ще продължи песента на „Щурче”-тата.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
