Крешендо/декрешендо (музика), брой 5 (2842), 10 февруари 2010" /> Култура :: Наблюдатели :: Испания като музика
Български  |  English

Испания като музика

 

Нов симфоничен оркестър. Диригент Алексей Измирлиев. Солисти: Антония Контрерас (пеене) Йосу Окинена (пиано). В програмата: Де Файя, Римски-Корсаков. 3 февруари, зала “България”
 
Много забавно нещо е българската преса. Ако глупостта и невежеството можеха да летят, по земята щеше да има простор и порядък, а 80% от описващите нещо, свързано с музикалната класика, щяха да са одарени с мощни “криле на незнанието”. За гала концерта по случай президентството на Испания в Европейския съюз се изписаха чудни неща! Явно всички пишещи е трябвало да се завъртят там, за да “отбележат” концерта, организиран от испанското посолство и посланика г-н Хорхе Фуентес. И какво да запомнят от концерта, освен че в него участва известна певица на фламенко. То не бяха възклицания, то не беше демонстрация на “открития” за фламенкото... В някои издания се оказа, че са видели: да, на сцената има и оркестър. Но никъде не видях да е написано, че е имало и диригент, че още и испански солист пианист... От страниците на издания, които се считат за важни, се носеше едва ли не мирис на сяра; то не бяха магии, не бе фламенко...
За щастие, този концерт бе нещо съвсем, съвсем различно и музиката, свързана с Испания, която чухме, далеч надскочи равнището на музикален съпровод на едно политическо събитие. Алексей Измирлиев и Нов симфоничен оркестър са историческо съчетание, тъй като формацията започна своя път именно с него. Струва ми се, че днес в оркестъра няма нито един музикант от тези, с които той бе основан през 1991 г., но съм сигурна, че и тези, които в момента се числят към него (тъй като видях много познати лица от други столични професионални оркестри), са отчели за себе си доколко тази вечер бяха наистина оркестър. След концерта си с радиооркестъра през ноември, Измирлиев се появява отново в столичната зала “България”. Идеята за солистка на “Любовна магия” от Де Файя да бъде поканена натурална фламенко-певица действително бе работеща по посока на звука. Защото Антония Контрерас невероятно сърцато и музикантски контрапунктира оркестровия звук. Съчетанието между традиционното пеене и класическото свирене “заработи” могъщо в тази композиция, в която звук, танц и песен са едно цяло. Своеобразна кулминация в творбата стана „Танцът на огъня”, последван след кратка интерлюдия от „Песента на огъня”, където Контрерас бе невероятна! Но още по-радващо за мен бе реалното представяне на Нов симфоничен оркестър като балансирана съвкупност от музиканти, надживели етапа на едновременното свирене. И това го отдавам само на Алексей Измирлиев, защото скоро имах възможност да слушам формацията с друг диригент. Майсторът знае къде да пипне, за да се случат нещата. Чух красив, монолитен щрайх, артикулирани духачи, мащабен и ясен оркестров звук, който рядко се чува у дома. И удоволствие от свиренето, от музиката, която отива към публиката.
А в “Нощи в градините на Испания” се запознахме с още един “звукотрептящ” музикант – пианиста Йосу Окинена. Това е музикант с чувствително, гъвкаво клавирно присъствие, за когото симфоничната идея е много по-интересна и разнообразна от етно-жанровата. В чудесно съставената програма „Испанско капричио” на Римски-Корсаков дойде на финала съвсем логично. И тази творба е пропита от Андалусия: Де Файя е роден в Кадис, а Римски-Корсаков пише „Испанско капричио”, вдъхновен от Кадис. Капричиото прозвуча с изненадващи звукови метаморфози, с ритмична свежест, обагрено от красивите сола на младите музиканти. Концертът всъщност създаде реален контекст на европейското политическо събитие.
 
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”