Президентът и групите по интереси
Безспорно е, че освен реториката и външното поведение, при Обама се промениха и много други неща. Някой би казал, че от времето на Буш-младши насам на глобалната сигурност й бяха нанесени още няколко удара. Ирак, въпреки многобройните обещания за изтегляне на американските войски, все още е окупиран. Конфликтът в Афганистан се разраства. Там Обама изпрати допълнителни контингенти. Освен това, сегашният президент на САЩ започна нова война в Пакистан, използвайки пакистанските войски за интересите на САЩ. Затворът в Гуантанамо все още не е закрит. ЦРУ продължава да прилага изтезания. САЩ се месят във вътрешните работи на Иран, като поддържат терористични групи и осигуряват пари на вътрешните противници на режима чрез неправителствени организации.
В самите САЩ федералното правителство продължава да нарушава американските закони. То все още следи американски граждани, без за това да има издадени според закона заповеди. Обама не направи нищо, за да привлече под отговорност хората в правителството на Буш, извършили престъпления, заявявайки, че предпочита “да върви напред”.
Така първите месеци от управлението на Обама могат се тълкуват като свидетелство, че реално нищо не се е променило. Същите организирани групи по интереси определят политиката: израелското лоби, неоконсервативните застъпници на американската хегемония, блокът на военните и специалните служби, обогатяващ се от печалбите от военните поръчки, финансовият сектор, обогатяващ се от създаването на раздути балони от дългове по кредити, и т.н.
Впрочем, слабите успехи в реализирането на целите, заявени от Обама, могат да се интерпретират по следния начин. Той не е в състояние едновременно и открито да пренебрегне толкова много силни групи. Съответно, принуден е да действа опосредствано, без да настройва изразителите на тези интереси срещу себе си. От тази перспектива преговорите с Иран изглеждат искрени. Това не е просто опит да се използва възможността да бъде показана близкоизточната страна като държава, неспособна на компромиси, отказваща каквото и да било сътрудничество. Изпращането на големи военни контингенти в Афганистан цели успокояване на военните и корпорациите, произвеждащи оръжие, докато неразрешимият конфликт размива обществената подкрепа за войната, като така създава условия Обама да приключи с него.
Най-важният проблем пред администрацията на Обама са препятствията по пътя към разрешаването на израело-палестинския конфликт. Тук са възможни два варианта. Първо, САЩ да принудят Израел да прекрати строителството на нови селища в палестинските територии, да напусне окупирания Западен бряг на река Йордан и да помогнат за създаването на реална палестинска държава. Второ, конфликтът може да бъде уреден, ако настъпи изменение в сегашния политически режим на Иран, вследствие на което да се преустанови финансирането на ХАМАС и “Хизбула”. Ако бъде избран първият вариант, неоконсервативният план за разширение на териториалните граници на Израел ще бъде блокиран и ще изчезне перспективата за нападение срещу Иран. Израелската териториална експанзия е реалният проблем на Близкия изток и основната причина за нахлуванията в Афганистан и Ирак, инициирани от правителството на Буш.
Нито правителството на Буш, нито правителството на Обама оповестиха реалните причини, поради които САЩ предприеха войната в Ирак. Самият Буш най-накрая призна, че в Ирак не е имало никакво оръжие за масово поразяване, а Обама допусна, че мисията, която изпълняват американските войски в Афганистан, е твърде неопределена. Талибанът не е “Ал Кайда”.
За Иран Международната агенция за атомна енергия не е представила никакви доказателства в подкрепа на обвиненията от страна на американското правителство, че страната създава ядрено оръжие. Очевидно е, че действителните причини за санкциите се различават от заявените. Възможно е мнозинството американски граждани да не го осъзнава.
Неоконсерваторите успяха да превърнат привържениците на изолационизма в редиците на Републиканската партия в привърженици на военната агресия. Тази промяна, заедно с негативното отношение на републиканците към гражданските свободи, превърна партията в опасна политическа сила. Републиканците гледат на гражданските свободи като на пречка в борбата срещу криминалните престъпници и тероризма. Републиканците подкрепят концентрацията на неконтролируема власт в президентската институция. Фактически, Републиканската партия фокусира вниманието си върху “външните врагове”, за да може пълномощията да се концентрират в ръцете на изпълнителната власт.
Исторически демократите бяха противници на изолационизма и все още са такива. Те традиционно са партия на гражданските свободи и защитници на Закона за гражданските права (от 1964 г., с който се забранява расовата дискриминация – бел. ред.). Обама беше избран от хора, настроени срещу войните на режима на Буш, от противници на полицейската държава, от надяващи се, че напразно прахосаните ресурси във войните ще бъдат използвани за народа на Америка, например за неговото здравеопазване.
Но именно Демократическата партия е проблем за Обама, въпреки че той принадлежи към нея. Мнозина смятат, че той не направи промените, които обещаваше. Други пък са толкова щастливи, че президентът е чернокож, че не обръщат внимание на недостатъците на политиката му.
Организираните групи по интереси днес са толкова силни, че независимо кой е президент, желаните промени трудно биха се осъществили, ако срещу тях се обявят лобистите. Например, започнатата от Обама реформа в здравеопазването се сблъска с “тухлена стена”, издигната от застрахователите.
В отговор на реформата в здравеопазването, застрахователната индустрия предложи да бъде приет закон, който да изисква американците да плащат осигуровки за болест, а тези, които откажат, да бъдат глобявани. Очевидно е, че този проект цели единствено увеличаване на печалбите на застрахователните компании.
Причината, поради която милиони американци са лишени от каквото и да било медицинско осигуряване, е това, че те не могат да си позволят да плащат осигуровки по сега съществуващите тарифи. За бедните тази стойност е половината от годишния им доход. Мнозина от привържениците на Обама се надяваха, че ще бъде създадена своего рода национална система за здравеопазване, но застрахователното лоби очевидно блокира този вариант, тъй като членовете и на двете партии зависят от застрахователните компании за спонсорирането на избирателните си кампании.
Най-големият проблем на Обама е икономиката. Икономиката, която той наследи, бе в много лошо състояние. Американската икономика преживяваше трудности от дълго време и в началото на ХХІ ситуацията още повече се влоши. Спря нарастването на доходите на потребителите. Причината за това е изнасянето на производства в развиващите се страни и увеличаващият се брой работни визи за чужденци. Доходите на средната класа също намаляват. През изминалите десет години икономиката продължаваше да функционира с увеличаване на потребителския дълг, вместо с нарастване на доходите на потребителите.
Икономическата криза в САЩ далеч не е към своя край. Изглежда, не съществуват механизми за справяне с търговския и бюджетния дефицит. Нещо повече, финансирането на бюджетния дефицит е проблематично. В миналото бюджетните дефицити на правителството се финансираха от търговските партньори. Сега американските кредитори са обезпокоени от покупателната способност на долара и не са толкова склонни да финансират американския дълг, особено в условията на преобладаващо ниски лихви. Доларът може да се прости със статута си на резервна валута. Тогава САЩ няма да могат да плащат вноса си, от който в голяма степен зависят. Бюджетният дефицит би могъл да се покрие с печатане на пари, но това ще има разрушителен ефект, тъй като ще провокира инфлация и ще девалвира стойността на националната валута.
Подозирам, че Обама ще бъде президент с един мандат.Той ще бъде отнесен от вълната на многобройните проблеми и от неспособността да осигури резултати, които да задоволят всекиго. Организираните групи по интереси са по-силни от президента. Възможно е един от вариантите за преизбирането му да бъде война с демонизирания Иран.
Мнозина предполагаха, че поради това, че Обама е представител на расовото малцинство, той няма да следва хегемонистичната политика и няма да провежда такава икономическа политика, която да е изгодна само на богатите. Но да смятаме, че расовата принадлежност ще натежи повече от имуществените интереси, би било наивно.
Превод Виржиния Томова
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
