Пишат ни , брой 3 (2840), 29 януари 2010" /> Култура :: Пишат ни :: Не приемам укора
Български  |  English

Не приемам укора

Уважаеми колеги,

 
С интерес прочетох писмото на Георги Парпулов („Култура”, бр. 1, 15 януари 2010). То съдържа точни констатации, но, както е известно, дяволът е в детайлите. Както и в контекста, в случая той е в не особено смислените идеи за „преструктуриране” на БАН. Затова бих си позволил да не приемам укора, че „Институтът за литература при БАН не е направил достъпно по подобен начин [в електронен вид] ни едно произведение”. Бих го насочил към романа „Слънцето угаснало” от Владимир Полянов, както и към стиховете, разказите (един от тях е първа публикация, текстът е от архива на писателя) и статиите на Васил Попович, които съм публикувал в slovo.bg. Там са и някои произведения на други възрожденски писатели, но моето участие (съвсем съзнателно от моя страна) не е посочено.
Позволявам си да се гордея и от участието си в подготвянето на две електронни издания, които заедно с други колеги публикувахме в liternet.bg - Библиотека "Български писатели". Живот - творчество – идеи. Под ред. на М. Арнаудов. Т. I-VI. (София: Факел, 1929-1930) и „Избрани студии” от Юрдан Трифонов. Там има и библиография, от която може да се види, че, въпреки че е академик, Трифонов не се е радвал на подобно издание приживе.
Вярно е, че това са публикации извън сайта на Института. По този начин съзнателно търсим по-широка аудитория, а поне един от нас – Борис Минков - е сред създателите на литературен сайт - „Грозните пеликани”. Ако човек си направи труда да се порови в сайта на Института, сигурно ще попадне и на други електронни публикации, на проектите за дигитализиране на средновековните славянски ръкописи и пр.
И накрая, хората, които следят публикуването на българска литература в Интернет, знаят, че това е и въпрос на авторски права, което пък преди време породи доста сериозен конфликт, при който едно мощно издателство принуждаваше (с юридически и не само) средства много сайтове да свалят свои публикации на български класици. Хубавото на Интернет е, че следите остават.
 
С най-добри чувства,
 
Николай Аретов

Институт за литература, БАН

още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”