National и интернешънъл
Дан Пержовски, “Интернешънъл артист”, Галерия ИСИ, 18 декември 2009 – 30 януари 2010
Харесвам много изкуството на Дан Пержовски още от първия поглед преди около 10 години. И въпреки че е логично и очаквано то да се анализира от позиция на политологията, социологията и икономиката, аз бих предпочела личното си отношение и преживяване със заявката, че тук съм много повече възторжен фен, отколкото художествен критик.
Но все пак, Дан Пержовски не е типична звезда. И в самия него, и в рисунките му няма следа от суетната ексцентричност на международно арт величие. С вид на кален в много отминали сблъсъци бунтар, той все едно преди малко е слязъл от някой разлашкан софийски тролей и знае много по-добре от мен защо и как сме стигнали до това положение.
В началото на 90-те, докато Дан Пержовски изпитва границите на свободата с работата си в първия независим румънски вестник “22”, светът вече издирва необходимите посланици на новопридобитите пост-социалистически територии. С първите участия в големи международни проекти, като Манифеста 2 и Истанбулското биенале, започва биографията му, която го превръща в наднационален, мултикултурен и “интернешънъл” артист. Но вечната и най-убедителна формулировка на неговата идентичност си остава “постмодерен екскомунист”. Това е позицията, от която Дан Пержовски култивира своя самонадеян протест в универсална и пределно комуникативна отговорност.
И още продължава да изпълнява най-ангажирано ролята си на посланик, който превежда злободневните проблеми на ясен и достъпен графичен език, като винаги се старае да внесе поне част от глобалните си наблюдения в локалната ограниченост.
В София Дан Пержовски е буквално като у дома си и може да си позволи да бъде много по-спонтанен. Може дори свободно да греши и задрасква така, както е правил нееднократно по стените и тавана на галерия ИСИ. По всичко личи, че за него ние съществуваме в едно общо “ние” и “нас” – видиотено ухилените “нови членове”, които е нарисувал на фона на европейския скептичен реализъм. Така художникът се впуска в разсъждения за това как младата, но исторически обременена демокрация, роди ограничено в консуматорските си инстинкти общество; колко плътни са стените, които изникнаха в главите след падането на Берлинската стена; как “лявото” се удължи до крайно “дясно”, а “дясното” се капитализира. Най-бруталният жест, който обобщава последните 20 години от тази наша икономическа история, е начинът, по който художникът е „облякъл” понятията за бунт и съпротива в директна корпоративна и маркетингова знаковост. Всичко това е съпроводено от лая на “балканското куче” – “back, back” (назад, назад). Макар че на мен ми се струва, че то понякога лае повече като: buy, buy…
Въпреки че не е отминал подигравката с 25-левовия коледен бонус за пенсионерите в България, празните глави с празни джобове и размера на автомобила като най-виден знак на класово превъзходство, предоставени щедро от нашата действителност, Дан Пержовски и тук се е постарал да разшири мащаба. С цяла серия от рисунки, посветени на климатичните промени и конференцията в Копенхаген, художникът се опитва да формира ново отношение и внимание към глобален проблем, който ние принципно наблюдаваме, сякаш не ни засяга. Подобен е случаят и с обществената роля на художника и изкуството, която присъства постоянно като тема в работата на Пержовски – картина с прикачено танково оръдие, уста - дуло на пистолет, художник-гражданин, изкуство-активизъм и т.н.
Неслучайно румънският артист поставя често себе си в контурите на своя основен персонаж, определен много сполучливо от Руксандра Балачи като “лого на малкия човек”. Така сам задава въпросите, прави коментар, влиза в роли, метафоризира се. Тук е нарисувал автопортрета си два пъти на ръба (буквално по ръбовете в пространството на галерията, както и преносно). Веднъж е с маркер в протегнатата си ръка, върху която силно са натежали “култура”, “идентичност” и “доход”, и втори път - на ръба на изкуството, на ръба на търпението и на нокти.
Верен на рефлекса си към „общата картина” с актуалните явления на масовата култура, с крайностите и с широкия периметър от теми, Пержовски не е пропуснал в тази инсталация и интелектуалните дилеми, Лейди Гага, прашката и бурката, финансовата криза, полуфабрикатите, Майкъл Джексън, завръщането на живописта, всепроникващата китайска индустрия, любовта... Нарисувал е и домакините си от Института за съвременно изкуство-София, чиито мисли образно се събират в каменен зид или стена, или може би в плътно долепени балончета над главите им.
Харесвам изкуството на Дан Пержовски, защото общува свободно, забавлява, без да е самоцелно, хапливо е, без да обижда, критично е, без да поучава, и е свръх наблюдателно. Но най-важното е, че от него разбирам неща, провокира ме да мисля много по-пълноценно и да гледам много по-внимателно. Харесва ми и как едно човече е стъпило на врата на друго човече с репликата: “Чувствай се свободен да ме критикуваш”.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
