От въздуха подхванато (радио), брой 1 (2838), 14 януари 2010" /> Култура :: Наблюдатели :: Радио Нева
Български  |  English

Радио Нева

 
В "Нерон вълкът" на Христо Калчев (първият от поредицата вулгарни романи, които неволно подхлъзнаха с маркетинговия си магнетизъм и Георги Стоев, и Боби Цанков) пленителната литовка Оливия имаше пряка връзка с подземния свят чрез Радио Нева. Радиостанцията предаваше кодирана информация "на всички езици и по цял свят - от единия полюс до другия, за всички страни по света", в които влиятелната мафия Нева има интереси. Радио Нева съобщаваше дори как е протекла обичайна оперативка на българските бандити от кръга Нерон. А Оливия слушаше черната станция с чаша коняк в ръка, "запалила цигара и легнала боса на канапето".
Разбира се, това са пълни измишльотини – информацията за зоната на здрача не идва по къси вълни на кодиран език. Но все пак Христо Калчев се беше застраховал – той имаше кариера на писател още от годините на социализма, познаваше доста добре английската и американската литература, имаше усет за триковете в класическите криминални романи. След 1996 славата му дълго време се дължеше на едно продължително гадаене за границата между достоверното и литературното във вулгарните романи, за мистифицираните полета в бурния бандитски етос. Вероятно това го спаси.
Боби Цанков навярно дори и не е предполагал за тази граница. Дописките му в жълтата преса, последните му интервюта, единствената му книга приличаха на информационен бюлетин на Радио Нева.
„Няма да забравя никога как една вечер някъде около 23.00 часа ми се обади един човек, който каза, че иска да поздрави Мая, а аз му казах, че ако е хубава, може и аз да я поздравя. Голяма грешка! След 20 минути в студиото се изсипа Жоро Илиев” (от книгата „Тайните на мутрите”). „Един човек”, „поздрав за хубавата мацка”, „специални обаждания”, повтаряне на кратки изречения до втръсване – това беше тайната на „скандалното” поведение на Цанков в радиоефира. Първоначално го подмами онази кръчмарска всепозволеност на разпасания DJ, който забавлява маргиналите. И те го ухажват да им пусне песен. После забавлението в ефира, почти като при Радио Нева, придоби нива на „елитарност”, най-високо в йерархията на поздравите застанаха кодираните локации – „специално за хотела, хотела, седма стая, специално за седма стая”. Вероятно в подземна София все още е останала носталгия по кодираните поздрави – миговете на безметежно медийно щастие за мутрата-радиослушател. Но имаше и завист – немалко от останалите слушатели мечтаеха да са на мястото на поздравените. Тук е скрита формулата на ефирния успех на Цанков.
В последните си дописки за жълтата преса той се опитваше да имитира и динамиката на журналистическото разследване, но при първи прочит лъсваха борческите интриги, съшити с бели конци, дилетантските сюжети за тайните служби. Пишеше с такъв размах, че нямаше да бъде учудващо, ако измисли история за това как българските бандити се свързват с извънземните благодарение на посредничеството на някоя секретна служба – руска или западна. Затова и трескавото журналистическо ровене из изрезките от жълти вестници в търсене на истината, която го погуби, не е единствената бърза крачка към достоверността. Фантасмагориите, животът извън думите също са опасни.
Както и представата, че пряката линия на Радио Нева може да бъде следена само с цигара и чаша коняк в ръка.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”