Думи срещу думи ( литература), брой 1 (2838), 14 януари 2010" /> Култура :: Наблюдатели :: Комунизъм за продан
Български  |  English

Комунизъм за продан

Ружа Лазарова. Мавзолей. Сиела, С., 2009
 
Ако забравим злощастния си идеализъм на комунистически възпитани хора, ще успеем да кажем, че едно от най-важните качества на националната история е способността й да бъде изнасяна и продавана в чужбина: на килограм, на фунт, на галон – в зависимост от мерната единица за култура в различни страни. Трудно може да се намери по-добър пример от разпродаването на Берлинската стена; единственото по-грандиозно събитие би било „разпарчетяването” на Великата китайска стена. Падането на комунизма отвори впечатляващ литературен пазар: едва ли би могъл да се нарече странен фактът, че то даде възможност на много автори, родени в бившите соцдържави, да продават своето творчество в САЩ и другите европeйски страни – поне докато някое ново голямо събитие не е изместило фокуса на чуждия интерес. Освен на авторите, които продават източноевропейска история, този процес може да носи някаква полза и на бившите соцнароди. Публичното внимание винаги се е ръководело от принципа по-добре лошо, отколкото нищо. Е, вярно е, че това, което се излага на продан, е нашият собствен живот, нашето минало, нашите надежди, болки, любови... Но и тук, както за войната, можем да кажем: преживяванията на един човек са драма, преживяванията на много хора – история.
При това положение можем да се запитаме има ли все пак някакви граници, някакви критерии за нравствена отговорност, които бихме могли да очакваме от тези (повече или по-малко български) писатели, които описват историята за износ. Най-напред, ясно е, че те ще пишат в опит да улучат културните навици на своята нова публика и да влязат в литературните традиции (тип повествование, жанрови конвенции, стилистика на разказа...) в приемната майка-родина на техния текст. „Продаденото” минало е културен хибрид: достатъчно чуждо за тези, които са го живели, достатъчно свое за чужденците, които търсят да разпознаят в него нещо от своя живот. Освен това, не става въпрос за граници по отношение на тематиката (всеки знае, че точно скандалът продава), интерпретацията (свещеното право на лично мнение), отношението към конкретни фигури на публичния живот... И все пак, поне на мен ми се струва, че има някаква граница, която разделя честно продаденото близко минало от непочтената употреба на чужд/собствен живот. Колебая се как точно да назова качествата, които бележат тази граница; може би най-близо е фразата „манипулативна измислица”, предварително нагласената в някаква посока деформация не само на фактите, но и на онази сложност, която представлява животът на всеки човек, но и на всеки народ.
Върху фона на тези разсъждения трябва веднага да кажа, че книгата “Мавзолей” на Ружа Лазарова е един от най-почтените разкази за нашето минало, продаден извън България през последните двайсет години. Най-напред: това наистина е роман, написан в добрата традиция на френското умение да се води приятен разказ: подреден, интересен откъм събития, с достатъчен брой герои, със спазване на добрия тон във всички оценки, с добри пропорции в смесването на фикционалност и вярност към фактите... “Мавзолей” изобщо е чудесно прицелен в манталитета на средния френски читател, в златната среда на френския вкус: достатъчно социален, със здравословна доза политическа сол, „прибран” около един ясно и универсално разпознаваем символ (разлагащата се фигура на политическото величие в един строй-мавзолей), изповедно и „човешки” разказан, без да отскача в сантименталното, умерено куриозен, без да се увлича в манипулация на фактите... Наистина, в българската адаптация можеха да бъдат спестени онези банални обяснения на елементарни факти от нашия вчерашен живот, които карат разказа да прилича малко на разходка със старателен гид из музей. Можехме да очакваме също така по-раздвижени образи, по-плътно индивидуализирани характери, по-сложно осмисляне на психологическите процеси (и в единичен, и в колективен план). Така или иначе, имаме един “Мавзолей”, който – вместо някогашното студено и страшно място на комунистическата параноя – опитва да се превърне в наш общ европейски дом.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”